Все още присъства ярък спомен в съзнанието ми от концерта на Юн Сун На през по-миналата година в София – крехката ù фигура, невероятният глас и ненатрапчивото, сякаш леко, по азиатски срамежливо, но в едно с това и солидно, запомнящо се присъствие на сцената. С една дума – незабравима!
Преди да пристигне за концерта си в София, Юн току-що бе завършила записите по настоящия си албум Lento, който е вече факт на пазара. В него тя сякаш отива още по-навътре в емоционално душевните си музикални търсения и сякаш забавя, успокоявайки нещата, за което говори и заглавието на албума. Безспорен музикален талант, Юн има вече куп признания и награди, два великолепни самостоятелни записа за Аct Music и още няколко други за различни лейбъли.
В новия ù проект участват пак обичайните заподозрени от предходните ù записи – на китарата е Улф Вакениус, с когото гостува в София на фестивала Джаз Плюс 2012, басистът е не друг, а Ларс Даниелсон, а на акордеона е Венсан Пейрани. Lento e бавно и проникновено пътуване навътре към оголената ни същност.
Албумът ù започва с две пиеси, които представят красотата на гласа ù без особени украшения, с изчистен аранжимент само под акомпанимента на китарата на Улф, като така певицата успява да предаде много директно и силно емоционалното послание за ласката на природата в Lento по музика на Скрябин и терзанието в Hurt, както го е изразил и изстрадал Трент Резнър, NIN. Задушевно интимен е подходът ù в Lament, където пък разговаря поетично с контрабаса, натрупвайки емоционално напрежение, което се процежда и изтича през веселата мелодия на акордеона на Пейрани.
В Soundless Bye Юн отново изследва душевната болка „Болеше ме, но езикът ми не изрече дума”, като продължава бавно да дълбае навътре. Разбира се, тук Улф Вакениус има специално отредено място с авторската си пиеса Momento Magicо, в която двамата препускат шеметно и Юн показва невероятна вокална техника и обхват. Ларс Даниелсон пък ù подарява красивата мелодия във Waiting, написана в съавторство със съпругата му Сесили Норби. В албума има една интерпретация на Ghost Riders in the Sky, където Юн слага в джоба си многобройните познати изпълнения на пиесата. Певицата напомня и за своите корени с обаятелната, традиционна корейска мелодия Arirang.
Последната композиция в албума е отново авторска, пълна с меланхолия и оптимизъм и нашепва за бъдещето с надежда като „цвете, което чака да разцъфне”, като оставя светло чувство у слушателя.
Албумът на Юн Сун На отново доказва, че тя може да се превъплъти в много жанрове и роли и да ги изпълни със смисъл и поезия.
PS. С голямо удоволствие споделяме новината, че акордеонистът на Юн – Венсан Перeни, бе избран за джаз музикант на Франция за 2013-а. Честито от Джаз+/Дуенде, където е част от плейлиста заедно с Юн, Улф, Сесили, Ларс! А тези, които четат и подзаглавията и не намират отговорите в текста, просто да потърсят тук по ключова дума Юн и да я чуят как разказва за това.
