Да, Кайл е син на Клинт. Както и Джаз+ е предшественик, съвременник и до известна степен синоним на джаз 2.0.
Срещата с Кайл стана на едни стълби в Кутанс, шофьорът на фестивала преди да ме докара, бе завел Кайл на интервю, което слушах в колата. Кайл ми се стори земен като повечето джазмени, с които съм се срещал, но знае ли човек…
Фамилията не бе основна част в условните три минути, които ми отдели (субтитрирани тук). Усещането за търсеща личност се оправдаха, за добре режисирано общуване – не толкова. За тези, които не са проследили началото на кариерата на Кайл като творец, включвам в плейлиста музика и от предишните му албуми. Контрастът с последния не е за пренебрегване. Но не е и за изтъкване като доказателство за напускане на „европейския“ джаз и връщане към „американския“, каквото и да значи това.
Тъй като в предпоследния проект на Кайл и в настоящия плейлист присъстват Рио и Хавана, във втория час на предаването, както и в подкаста за стриймване включвам и композициите, обединени от крайбрежните градове, за които преди две години говорихме тук.
