Опустяването на малките градчета в страната ни е процес, който не е от вчера и с годините сякаш все повече се задълбочава. Но дали наистина е така?
Ходили ли сте скоро в Габрово? Ако посетите този китен български град, със сигурност ще си върнете надеждата, че и извън столицата животът тече не по-малко интензивно.
Тук освен карнавала ни доведе и 23-тото Международно биенале на хумора и сатирата. Надсловът му беше „Да се смееш в лицето на…“. И като се юрнаха едни участници, цели 750 автори от 78 държави, които са изпратили общо 1308 творби. Как няма да пращат, като тази година формата за кандидатстване е директно по електронната поща. В крак с времето, няма как.
Това обяснява наплива от екзотични страни, в които освен карикатури, виреят предимно финикови палми. Ето, дойде заветният час, в който всички ние в Дома на хумора и сатирата, дружно изтръпнахме в очакване на наградените.
Всъщност много лесно може да се познае кой е отличен на биенале за хумора и сатирата – оглеждаш публиката в залата, ако има предварително ухилени хора – те са призьорите. В крайна сметка след официалната част победители и победени дружно се запътиха към габровските механи.
Ние също чинно поехме към едно заведение, за което местните се заклеха, че било сред най-елитните. На габровец не бива много да се вярва, но нали сме в празничен ден и с приповдигнато настроение, доверихме им се. И вярно – порциите големи, храната добра, обстановката уютна. Като нищо съдържателят да не е габровец, мисля си, но съдбата веднага ме опроверга.
Един човек от екипа ни реши да си поръча гуакамоле. Като чух, хукнах да го спасявам: Какво гуакамоле тук в Габрово? Къде ще ти намерят авокадо, най-много да ти пробутат имамбаялдъ вместо мексиканския деликатес. Е, не успях да го разубедя, поръча си той гуакамолето. След малко пристига поръчката. Поставили са драгоценното ястие в съвсем малка купичка. Гледам я и си викам, количеството е съвсем по габровски.
Да, но съдържанието при дегустация се оказва съвсем различно – някаква смес от горчица и млян спанак. Не е отровно, но за друго сме платили. В края на вечерта, ставайки, се приближавам към сервитьорката й я питам: „Уважаема, що за чудо беше това, какво авокадо използвате?“ Тя се усмихва съвсем непринудено и с най-честните очи на света ми отговаря: „Нашенско си е авокадото, от Габрово.“ Е как да се разсърдиш при такава честност?
На другата сутрин решаваме да се разходим из градчето. Време е да проверим дали прословутата габровска стиснатост е мит или все още витае из въздуха.
Вървейки по улица „Орловска”, влизаме в магазин за българско вино. Съдържателите му – много приятно младо семейство, ни черпят с чудесно шардоне. На същата улица възрастна двойка, върнала се от Испания, е отворила кулинарно магазинче. Веднага ни нарязват хамон и то в обилно количество. Ами това са новите реалности – икономичността е отстъпила пред търговския нюх. Сбогом, габровски митове!
Малко по-късно се срещаме за интервю с Маргарита Доровска – новия директор на музея „Дом на хумора и сатирата“. Нейната история е също много много интересна. Тя е първият в историята на България директор на музей, който е завършил един от най-престижните университети по изкуства в света – Кралския колеж по изкуства в Лондон (Royal College of Art).
От юни 2016 г. след спечелен конкурс Маргарита поема кормилото на този уникален по рода си музей. Това, разбира се, не е лека задача.
По думите й у нас има огромен проблем с възприятията спрямо музеите. Властите ги приемат като складове за ценности, а музейните работници – като място, където представят себе си и своите колеги. Вместо това те трябва да гледат на тях като на публична образователна институция, която да възпитава и обогатява посетителите.
А Домът не страда от липса на внимание – посещава се ежегодно от над 40 000 малки и големи фенове на хумора.
„Бъдещите ни цели са свързани с развиването на детски програми и школи“, споделя Маргарита и добавя: „Утре непременно елате на Благолажа, където малките габровчета ще се състезават в разказването на смешни истории“. Националната среща-наддумване Благолаж се провежда всяка нечетна година през месец май като част от Международното биенале на хумора и сатирата.
Тя има за цел да разкрива богатството на българския комичен прозаичен фолклор, да дава възможност на шегобийци от всички краища на страната, но и на такива, живеещи в чужбина, да проявят разказваческите си умения.
Бяхме и на Благолажа, където новата смяна сладкодумци показа завидно майсторство в разказването на смешни истории. Тръгнахме си с усмивка към София. И ако някой път ви стане тъжно или просто искате да посетите един жив български град, палете гумите към Габрово. Доброто настроение е гарантирано, пък и имате шанс да опитате от култовото гуакамоле. Порциите може да са малки, но пък авокадото е расло в Габрово.
