Малко преди първият ни „птичи“ плейлист да разходи дуендето из пойните простори, една разходка в най-хубавия парк за мен в България ми припомни още джаз и боса стандарти, свързани с пернати без вокални, но с други заложби. На някои от тях се възхищаваме на оперението – като Джими Роулс. Тиърни Сютън с бенда си и Анат Коен в дует с Фред Хърш ни показват техните възприятия от пауните:
На няколко минути от паунския кът, езерото с водните колела вече бе във владение на лебеди и грозни патета. Приказките за превръщането на вторите в първи оставяме на по-малките, черните лебеди – на класиката и поглеждаме към бразилските боси – O Pato (Жоао Жилберто) и разновидност O Ganso (Аструд Жилберто). По-непретенциозните представители на иначе големия род gallinacae, към който принадлежат и горните екземпляри, също имат своите песни.
Хумористична – с Мина (Лъвът и кокошката) и трагична – с версията на Силвия Перес за Черния и червения петел от последния неин опус със струнен квинтет Vestida de nit. Най-добрите фламенко-китари също почитат петела – Херардо Нуньес – Синият петел и Пако де Лусия с „Когато запеят петлите“, а съратникът на Пако, приятелят Хорхе Пардо в последния си проект „Джин“ също свири с флейтата си за петел. За финал отбелязваме и тангото, чийто герой е сляп петел, и кубинския сон с петела на Компай Сегундо, който си го мечтае в тенджерка. Оставайки в кулинарията, групата Pate de Fua (фоа гра) обобщава, че така или иначе ще се мре:
Морските птици също имат своето обособено място в дуендето по испанските брегове – различните видове чайки (gaviotas) oсвен във фламенко-версии са и знакови за големия каталунски автор Жоан-Мануел Серат, с когото завършваме сега, оставяйки символните птици за следващия път.
