Зиги Лох посвещава последната (засега) трета на живота си на музиката, която иска – тази на лейбъла А.С.Т. Другояче казано, голяма част от избора на Джаз+ фестивал и Дуенде: от Йосбьорн Свенсон, през Юн Сун На до Чано Домингес.
До 1992-а Зиги е на различни ръководни позиции в европейски клонове на мейджъри (Филипс, EMI, WEA – само на 26 е най-младият европейски лейбъл-мениджър), но след оттеглянето на един от „последните мохикани“ там, Несухи Ертегюн, създава собствена компания. Там рискува с непознати дотогава имена и, както дотогава, не се е лъгал в нюха си. От предишните поколения Жан-Люк Понти, Ал Джароу, Филип Катрин му дължат много. Същото сега може да се каже и за Херардо Нуньес, Улф Вакениус, Нилс Ландгрен.
Страстта по това, което прави и усета към новото отличават проектите на Зигфрид „Зиги“ Лох от останалите, понякога доста измислени, крос-кълчър „явления“. Още в средата на 90-те поставя на глобалната карта фламенко-джаза (Джаз+ го прави само локално) с Jazzpaña. Нюен Ли има свободата да пресътворява Хендрикс, песните на свободата (от Дженис до Джон), „Тъмната страна на Луната“. Северът и югът при него не са полюси – дуетите на Дафер Юсеф с Ана-Мария Йопек или Буге Веселтофт са достатъчни. Големите оркестри отдавна не само суингират – една от последните му продукции е E.S.T. Symphony.
Пет диска събират необхватната му продуцентска дейност и концерта в негова чест, като само с първото парче връзката му не е пряка – ражда се в годината на записа на Сидни Беше(т) и логично парчето открива поредицата, която условно може да се нарече – цитирайки един мой стар приятел и виден столичен педагог – „равнина от върхове“. Финалният диск е с последните – но какви, попълнения: от пианото на Ииро Рантала до новаторския акордеон на Венсан Перени. Музика, която и на живо, и на подкаст ни прави по-щастливи. А още повече, че не трябва да пишем in memoriam, както отбелязахме други визионери в съответните си страни като Франсис Дрейфюс и Марио Пачеко. Или Клод Нобс, чиято кариера също бе започнала не на последно място благодарение на същия Несухи Ертегюн и брат му Ахмед. Зиги, бъди все такъв!
