Шофирането е като секса – ако не се пазиш, излагаш на риск всички, които са с теб в играта. Да, обаче хората не разсъждаваме така, иначе нямаше да има нито венерически болести, нито война по пътищата.
Именно през август, когато всички сме най-безгрижни и поемаме нанякъде с кола, стават и най-много сакатлъци. През миналата година в периода от 1-ви до 23-ти август станаха 526 катастрофи, които отнеха живота на 54 души. През летните месеци пътищата са най-опасни. Пък и хората сме странни същества – щом се озовем зад волана, сякаш хвърляме здравия разум през прозореца и се превръщаме в състезатели, тежкари, побойници, бунтари. А трябва да е точно обратното – щом си се качил да въртиш геврека на два тона ламарина, ще внимаваш, ще си толерантен и ще бъдеш разумен и по-малко готин.
Естествено, никой не излиза на пътя с идеята да катастрофира, но въпреки това нещастия се случват. Дяволът е в детайлите, както твърди клишето, а тях можем да контролираме. Ето какво можете да направите, за да пътувате поне малко по-безопасно през лятото, а и не само.
Три добрини на пътя
Само внимание не е достатъчно – човек трябва да е човек, дето се вика. Сигурен съм, че ако всеки реши, че от качването в колата до слизането от нея трябва да извърши три малки добрини на пътя, нещата ще са доста по-различни. Не е нужно да хвърляте лотарийни билети през прозореца, не сте Захари Бахаров. Става дума за това да пуснете някого да се престрои, нищо че ще изпуснете светофара, да пропуснете завиващ или да върнете малко назад в тясна уличка, да спрете на пешеходец, който не пресича правилно, да намалите, за да не измиете очите на всички на спирката. И изобщо, да постъпвате така, както бихте искали да постъпват с вас, дори и когато не сте съвсем прави.
Избягвайте също и всякакви спречквания и скандали на пътя. Всяка ситуация, при която се разменят попръжни и заканително се размахват юмруци, става причина след това двама души да продължат да карат колите си с кипнали нерви. А такива хора, както би казал инструкторът ви по кормуване, са потенциално опасни за себе си и околните. Никой не иска иска нерваци на пътя. Не бъдете от тях.
Оказвайте социален натиск
Какъв натиск ли? Всякакъв – ако видите, че някъде има паднал знак и това може да доведе до катастрофа, обадете се на шапкарите да го поправят. Ако някой направи произшествие и тръгне да бяга, опитайте се да му запомните номера. Ако сте на кръщене и чичо ви се е надрал като козел, вместо да го слагате с краката напред зад волана, му вземете ключовете и му извикайте такси. Това е изключително важно – отговорността, че някой се е качил да кара пиян е и на тези, с които е пил. А онези, които се возят при пияни шофьори, също трябва да бъдат съдени, дори по-сурово, защото са го направи трезви и с ясно съзнание какво може да се случи. „Е, какво, да се караме с тях ли?“ – ще попитате вие, „Да“ – ще отговоря аз. Предпочитам да се скарам с някого на пияна глава и на другия ден да се сдобрим, отколкото шест години да му нося цигари в затвора.
Пазете пешеходците
Това е най-голямата отговорност на всеки шофьор. Пешеходците са направени от месо, нямат брони и честно се щурат като мухи без глави. Точно заради това трябва да си отваряте очите на четири. Мислете за тях като за сенилната ви баба, от която може да се очаква всичко. Голяма част от тях нямат книжки и разбират от движение по пътищата, колкото вие от термоядрен синтез. Като видите, че са закъсали на осовата линия и се чудят накъде да хванат, вместо да ги подминете с ругатня, спрете и ги пуснете да минат.
Особено опасни са спирките на градския транспорт – нищо не може да накара пенсионерка да подскача така по шосето, както потеглящ трамвай. Когато слизат от превозното средство, хората понякога го заобикалят отпред и изскачат директно на платното. Заради това всеки път, когато задминавате спрял рейс или трамвай, поглеждайте дали под предната му броня не щъкат крачетата на пешеходеца, който само след миг може да се озове върху капака ви.
Когато става дума за деца, трябва да сте като соколи. Щом видите хлапе на тротоара, си представете, че топката му току-що се е търколила на шосето и то ще тръгне да я годни. Ако само при мисълта за подобна ситуация не ви настръхва косата, трябва веднага да си изгорите книжката.
Стегнете колата
Несериозно е да тръгвате на дълъг път с мекиците от зимата и накладки, които ви осигурят спирачен път като на товарния влак Вакарел–Джебел. Малките усилия правят разликата между „Ало, мамо, пристигнахме“ и „Ало, пътна помощ ли е?“. Пожарогасителят, триъгълникът, аптечката и жилетката не са само поводи някой катаджия да изкара 20 лева, а са неща, които спасяват живот.
Спазвайте ограниченията и знаците
Няма нищо по-досадно от ограничения на скоростта, особено когато не знаете защо са наложени. Въпреки това е разумно да се спазват. В огромната част от случаите ограничението на скоростта е там по някаква причина и, ако не го спазите, е много вероятно да разберете каква е тя, едва когато се надъните в задницата на асфалтополагащата машина. Това важи и за всички знаци, но най-вече за изпреварване, за предимство и за знака „СТОП”. Повтаряме си го непрекъснато, знам, но накрая пак някой решава, че само тоя път няма да спре и ще си мине с 60, а после му гледаме остатъците от колата по новините.
Бъдете търпеливи
Търпението в последно време е най-дефицитната стока на пътя. Живеем във време, в което, ако не бързаш за някъде, значи нещо си сбъркан, ако не закъсняваш за две места едновременно, значи не си важен. Зная, че може да ви прозвучи грубо, но помислете как би изглеждала една статистика за това колко от причинителите на катастрофи са бързали за някъде?
Просто спрете да бързате – тръгвайте по-рано, стигайте по-късно – светът няма да свърши, ако пропуснете вечерята или ви изгори една нощувка. Ако по едновалентен път със завои пред вас има колона от четири тира, вместо да ги изпреварвате като в екшън филм, спрете на първото капанче и пийте едно кафе. Ако ненадейно завали летен дъжд или град, спрете под дърво или мост и изчакайте да премине. Дори и дъждът да не е силен, пак спрете – прашните пътища през лятото са най-опасни в началото на дъжда, защото капките се смесват с праха и образуват хлъзгав филм върху настилката. Когато се озовете на прелез със спусната бариера, не се правете на разбирачи, не анализирайте кои релси са ръждясали и кои са лъскави, не предполагайте откъде ще дойде влакът, просто го изчакайте да мине. Само човек, който е бутал изгаснала кола по релси, знае колко бързо идва влакът.
И накрая, когато правите нещо необичайно на пътя, опитайте да си представите как изглеждате отстрани. Помислете дали пък точно в този миг именно вие не сте идиотът, който изпреварва в насрещното или отдясно, който не спира на стоп, пили гуми до училище, прави обратен преди завой или си търси очилата в жабката, докато стриже със 140 по магистралата. Всеки шофьор е правил тези неща, въпросът е да можем да се погледнем отстрани и да си кажем „това е тъпо, не бива“.
Сигурен съм, че ако всички мислим повече за това, което правим зад волана, вместо да псуваме другите, ситуацията с войната на пътищата може поне малко да се подобри.
