В огледалото на иранското изкуство

27/06/2016
Тримата участници в дискусията: В  огледалото на иранското изкуство. -  1 юни 2016, Национална галерия - Квадрат
Тримата участници в дискусията „В огледалото на иранското изкуство“ – д-р Сарвеназ Паришанзеда, д-р Людмила Класанова и д-р Иван Санто. Снимка: Национална галерия „Квадрат 500“.

„В края Злото ще се превърне в Добро“
Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207-1273)

„В огледалото на иранското изкуство“ – така бяха озаглавени поредица от събития в края на месец май и началото на юни, организирани от Национална галерия „Квадрат 500“ със съдействието на Центъра за изследване на Иран, Балканите и Централна Европа, иранското посолство и СУ „Св.Климент Охридски”.

На 31 май във фоайето на аулата на „Св. Климент Охридски” се откри изложбата „Руми в огледалото на образа“ с илюстрации на д-р Сарвеназ Паришанзеда и студенти от университета „Сурех” (Техеран), вдъхновени от стиховете на персийския поет и мистик Мевляна Джеляледдин Руми (1207- 1273).

Откриването на изложбата „Руми в огледалото на образа“  с участници   гости. Най-вдясно е културното аташе на Ислямска република Иран – г-н Мохамед Али Киани
Откриването на изложбата „Руми в огледалото на образа“ с участници и гости. Най-вдясно е културното аташе на Ислямска република Иран – г-н Мохамед Али Киани.

На следващия ден – 1 юни, в Национална галерия „Квадрат 500“ се проведе дискусия с участието на учени от: Унгария – д-р Иван Санто от университета „Лоранд Йотвьош“, Будапеща с темата „Три творби от Националната галерия на България и тяхната роля в европейското преоткриване на персийското изкуство” (която можете да видите във видеото); Иран – д-р Сарвеназ Паришанзеда от университета „Арзахра”, Техеран с темата „Руми в огледалото на образа” и България в лицето на д-р Людмила Класанова от Национална галерия „Квадрат 500“ с темата „Персийски миниатюри от колекцията на Националната галерия”.

Освен интересните картини, илюстрации и миниатюри почитателите на персийското изкуство в България се насладиха и на мултимедия, съчетаваща стиховете на Руми на персийски език и съвременни илюстрации на студентите на д-р Сарвеназ Паришанзеда.

По време на своето изказване д-р Иван Санто разкри малка част от богатствата на Националната галерия, съхраняваща все още неизследвани образци на иранско изкуство в България. Той се спря на три творби, притежание на Националната галерия (сред които прочутата картина „Портрет на княз Фердинанд Български”), нарисувани от Фюльоп Ласло (László Fülöp; 1896-1937) и Бенцур (1844–1920) почти по едно и също време – между 1892-1894 г.

Изказването на д-р Иван Санто:

Интервю с д-р Иван Санто за Радио Бинар (превод д-р Людмила Класанова):

Интервю с д-р Сарвеназ Паришанзеда и стихове на поета и мистика Мевляна Джеляледдин Руми (превод от ирански – Яна Христова):

Интервю с организаторка на дискусията д-р Людмила Класанова от Национална галерия – Квадрат 500:

Позволяваме си да изпишем стиховете на Руми в една по-стилизирана форма, върху превода на докторантката Яна Христова. Не бива да забравяме, че всеки мистичен опит включва персонално докосване и усещане за началото и края на времето/времената! Това е много силно пресъздадено в стиховете на Руми, защото според неговата философска концепция всички лоши неща в самия край на времето ще се превърнат в добро…

Сърце мое, не гледай дъното на бутилката,
ако постоянно гледаш там ще останеш в бутилката.
Погледни към морето, към широкото море,
погледни до края на света.

В този свят си риба в морето.
Когато умреш ти отново ще си в морето,
защото ти си морето.

Зимната черна врана ще се превърне в пролетна градина.

Създадените от любовта ти цвята и дървета ще затанцуват от твоята радост.

Стиховете на Руми бяха прочетени от д-р Сарвеназ Паришанзеда, Иран.
д-р Сарвеназ Паришанзеда

Ако сте страстни почитатели на персийската музика можете да видите три концерта, записани и заснети от Радио Бинар.

от

публикувано на: 27/06/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: