Милена е от София и е архитект. Над 15 години е проектирала в Холандия, за да се върне в крайна сметка отново тук и да основе през 2010-а собствено архитектурно студио „Ърбънвива“.
Студиото разполага с лиценз за пълна проектантска правоспособност към КАБ, архитектурния регистър на Холандия, сертификат по устойчиво развитие към германския съвет за устойчиво развитие (DGNB) и работи в колаборация с мрежа от специалисти: инженери, строители, художници, институции, НПО сектор, Столична община.
Паралелно с развитието на студиото си Милена Фетваджиева е член и съосновател на „Фрагмент” – сдружение за градска среда, част от инициативния комитет „За градско развитие на София”. Защото й пука… Защото преди всичко е гражданин на София и част от активното общество на страната ни.
Знам, че е труден първи въпрос, но ти самата защо стана архитект?
Всъщност исках да стана аниматор (даже е записано в един лексикон, който си пазя). Рисувах добре и от малка ходех на уроци по рисуване. Не кандидатствах анимация, защото беше нулева година. ВИАС беше вариант, бях подготвена и ме приеха. Там се научих да чертая и получих диплома за архитект, а по-късно в Ротердамската академия по архитектура и градско планиране ме накараха да мисля и да заемам позиция като архитект. В Ротердам получих званието Master of Architectute. Те не признаваха ВИАС за магистърска степен. Завърших с дипломна работа – 20 минутен филм за общественото пространство и никакво чертане.
През 2005-а станах архитект с две титли и доста солидна шестгодишна холандска практика от три студия.
Какви качества развива във времето един архитект?
Най-полезното умение според мен е работата в мащаб. Мога да премина от работа в милиметър до хектар, което не е лесно за всеки. Друго важно качество е как представяш работата си, как я разказваш на хората, каква е историята, защо избираш тази концепция. Това беше изискване в Холандия, да се научиш да презентираш – вербално и визуално. И последното, на което още не съм се научила, е как да заемаш ясна позиция, без да се страхуваш от разнообразните мнения на околните…
А за анимацията не съжалявам, защото и сега рисувам и скицирам на ръка , на паус – много е приятно.
Защо беше важно за теб да бъдеш част от проекти с кауза?
Студиото работи предимно по инвестиционни проекти. През 2013-а станах част от “Фрагмент” – сдружение за градско развитие и покрай дейностите на сдружението се превърнах постепенно в по-активен гражданин. Тогава взех решение в студиото си винаги да поддържам по един или два проекта с обществена кауза. “Професията архитект” е един от тези проекти. Проектът представлява образователно ателие за деца на възраст 7-10 г., лишени от родителски грижи и е съфинансиран от СП „Култура“ – 2016г.
Давам си сметка колко комфортно и разлигавено си живеем. Исках да изляза от зоната си на комфорт и просто да правя „фенси” проекти и да видя как мога да участвам в живота по-полезно. Децата, които израстват в институции, от малки живеят в ред, който много ме впечатли. (Между другото, повечето си имат родители, но те нямат възможност да са ежедневно с тях.)
Подредени дрехи, опънати чаршафи, готвеха… Представете си дете, което няма свободата да мрънка, да разхвърля, да се успива и да прави бели. Този проект е за тези, които нямат този късмет да си живеят безгрижно и ние чрез него просто им обръщаме внимание с това, което можем.
Но за да има смисъл това, а именно да дам част от вниманието си на тези деца, трябва да измисля начин как да продължи общуването с тях. Имам предвид не просто да провеждаме ателието на нови и нови места, а там, където е вече изнесена, да се върнем и да правим неща заедно.
Например едно от децата искаше да отиде на опера, друго да стане DJ, трето учи за хлебар. Само дотук това са: посещение на опера, работилница за правене на хляб, партниране с някой приятел DJ (координаторyt на проекта Мартина все пак е DJ Марколина – първата жена DJ в София) и така нататък… идеи да има.
Откъде тръгна идеята?
Идеята тръгна от Неда (моето дете), когато беше на 6 г. и посещаваше детска градина “Магнолия”. Оказа се, че децата на тази възраст отговарят на въпроса “Какво работят родителите ти?” с “Компютър”… и това е. Затова подготвих лекция “Професията архитект”, проведохме я в детската градина и се получи доста забавна и сполучлива.
След това прецених, че вместо да я “замразя” или да я изнасям в други детски градини най-смислено е да се предложи на деца, на които родителите не им изнасят образователни лекции. Видях възможност в програма „Култура“ на Столичната община, разработихме лекцията в ателие и спечелихме финансиране.
На какво учите децата в неравностойно положение?
Разработихме програмата заедно с Мартина Станева, която е координатор на проекта и групов терапевт. Ателието започва като заставаме в кръг и всеки казва името си, един цвят, колко му е енергията (от 1 до 10) и прави по едно движение. Така се сприятеляваме и запомняме.
След това започваме с лекцията, където ги запознаваме с понятията “професия”, “архитектура”, “музей”, “мащаб“, “фасада” чрез разговор и чрез примери, които са познати за тях. Например чрез кадър от “Да намериш Немо” им представихме операта в Сидни, която е показана на заден план.
Показахме им Ню Йорк и Сентрал парк, като им напомнихме, че героите от “Мадагаскар” бягат от зоологическата градина именно в Сентрал парк.
Работиха с карта, откриха къде се намират, как изглеждат София и техния квартал отгоре. Така открихме, че Люлин прилича на „обърнат” диамант.
Отделно всяко дете получи индивидуална карта с изобразена фасадата на къщата, в която живее и изрисуваха или изписаха как си я представят. Накрая преминахме от 2D работата с карта към сглобяване на 3D модел. Ателието завършва отново в кръг и всеки отново казва цвят, колко му е енергията (от 1 до 10) и прави по едно движение за довиждане. Енергията накрая беше по-висока – при някои стигна до 100…
Какво вярваш, че сте постигнали с тези срещи и как ще поддържате постигнатото във времето?
Постигнахме това, че те успяха да се себеизразят и да формулират своите желания. Постигнахме добър разговор и децата изразиха своите критики към къщите, в които са настанени и как биха ги променили. Тези желания ще бъдат оформени в книжка и ще бъдат начало на следваща инициатива, с която плануваме да ги реализираме.
А в края на месеца ще посетим заедно “Музейко”, на втория етаж, където има сектор, свързан с архитектура и строителство, и там ще упражним наученото.
Какво би посъветвала едно дете, което иска да стане архитект?
Да се занимава с това, което му харесва и в което е добро, да открие своите способности. Професията ще се появи после. Но да знае, че ако иска да стане архитект, трябва да се подготви за това – да учи в университет и да бъде постоянно.
На теб харесва ли ти към днешната дата как изглежда София?
Харесвам интериорите в София. И много сгради на колеги, които държат на продукта си и успяват да реализират добра архитектура. В публичното пространство е пълно със скрити, любими мои места. Харесвам я и по празниците и през август. Аз съм от София, нямаме село или друг град и харесвам тази София, която не е на преден план.
И като говорим за план… София има неотложна нужда от съвременно планиране с много мисъл и пари. Знаем, че пари има, но приоритетите, за съжаление, са други.
Все още не мога повярвам какво направиха с бул. “Витоша”, съжалявам, че използвам вече клиширания пример, но през ден, през два ходя да хващам 7- цата… и я няма! Оставете естетиката, която също отсъства, но каква е точно градоустройствената дефиниция на булеварда в момента? Частично пешеходен грозен булевард, който ритмично се пресича перпендикулярно от улици, през които преминават доста коли, забранени са велосипедите, няма трамвай… не намирам капчица логика.
В София спешно трябва да се реши проблемът с достъпността и да се постави в концепцията на планиращите човека, и специално човека на колела – бебе, инвалид, велосипедист или скейтър.
В Ротердам през лятото всяка сряда след работно време жителите се събираха и организирано обикаляхме града на кънки по обявен маршрут. Заведенията изваждаха машините си с бира и други екстри и така целия град се радваше на живота заедно!
Затова напълно подкрепям идеята за създаване на съвременен Институт за градско планиране, който предложи Инициативния комитет “ЗА развитие на София “, в който участваме с “Фрагмент”. И там да се мисли и изследва преди да се реализират още градски недоразумения. Съвременен значи да е високо технологичен, мултидисциплинарен и отворен за общността.
Едно време архитектите са оставяли инициалите си по фасадите и хората са знаели кой е проектирал съответната сграда, днешните архитекти какво оставят според теб?
Мисля, че имаме много добри специалисти – архитекти, урбанисти, еколози, инженери, художници, социолози. Немалък брой архитектурни студия вече ясно се открояват и успяват да създадат добри сгради и интериори – и биха си сложили името върху тях.
Но съществува една по-многобройна група, която работи предимно с „количествени” показатели и критерии. Те създават (не само в София) евтин облик, липса на баланс между сграда и околно пространство и съответно – лошо качество на живот. Вина носят и възложителите, независимо дали са частни или общини, и тяхната алчност.
За да има промяна, трябва да се вдигне и нивото на възприятие и изискване към пространството и от потребителите, от хората. Много от тях все пак харесват и бул. „Витоша”, и чалга.
Най-позитивно е количеството млади хора, образовани, които работят, живеят добре, пътуват и имат претенции и изисквания. първо – към личните си вещи, после – към къщите си и нататък – към града, в който живеят. Така че, качествената промяна е неизбежна.
Какво най-ценно трябва да пазим във времето от материалния ни свят?
Всичко материално трябва де се разглежда като вечно, в пълния му жизнен цикъл – да се пази, да се отглежда, поддържа, рециклира или трансформира… ако не е така, създаваме отпадък, а не качество на живот!
