Панама е богата на значения. Терабайтите хакнати файлове са последното, покрай което освен канала изникна и шапката (самата тя внесена в Европа от строителите на канала). И понеже в момента вместо с нахлупена шапка-невидимка панамските клиенти по-скоро правят впечатление, започвам с този спомен от т.н. „застойни години“, когато след отложения заради дъжда концерт в Летния театър се срещнахме с любимата си съветска група в зала на следващия ден и припявахме: „Но панама упряма и клюет на панаму уже двадцать восьмой кандидат/И ее состоянье назовем ожиданьем“. Машина времени.
Без машина на времето се връщаме век назад – това е времето на корупционния панамски скандал във Франция (Айфел несправедливо е замесен в него), но това е и времето, когато Градът на светлината на арго също се казва Панама. Десетилетия по-късно Лео Фере пише песен по този повод, която и досега е сред символите на Париж. Излезлите няколко нейни версии от края на миналата година го доказват – в плейлиста сме включили тези на колумбийския салсеро Юри Буонавентура, неин връстник, както и на събитието, дало повод да бъде кръстен така (всъщност, измислена е само фамилията му). Останалите са ремикси с гласа на Мелина Меркури от времето, когато е вече женена с бащата на Джо Дасен – Жюл. В интерес на истината, в годината на създаването й песента е в репертоара на още две големи дами – Жюлиет Греко – муза (и не само) на Майлз Дейвис и Катрин Соваж – „привилегирована“ от самия автор.
Жюлиет Греко.
В самата Панама джазът непременно се свързва с пианиста Данило Перес – син на мамбо певец и диригент, хванал конгите на три годинки и станал най-младия член на Юнайтед Нейшънс Оркестра на Дизи Гилеспи. Панама е не само тема и име на някои от композициите и албумите му, а и ежегоден джаз-фестивал със симпозиуми по музикотерапия.
Мястото на Данило в плейлиста е с няколко негови албума – авторски композиции и „стандарти“ на латино-музиката, като сега обогатяваме един от предишните си подкасти (Най-популярната песен на испански е… мексиканска) и с изпълнението му преди пет години от един от любимите ми испански джаз-фестивали, този във Витория-Гастеиц:
