Идната седмица радио фестивалът Alarma Punk Jazz отново се кани (двукратно) да ви срещне с Йозеф ван Висем, автора на музиката на филма „Само любовниците остават живи“ на Джим Джармуш. По този повод сме ви подготвили 48-часово пътешествие из творчеството на този харизматичен музикален странник. Този уикенд (на 19 и 20 март) на Пънк Джаз стрийма на Бинар можете да слушате албуми и колаборации на ван Висем от различни периоди – солови, с Тетуци Акияма, с Гари Лукас, с Грег Ковалски, с United Bible Studies, с Доминго Грасия Уидобро, а и със самия Джармуш. А концертите са съответно на 22 март (вторник) в Първо студио на БНР (заедно с Кайно Йесно Слонце) и на 23 март (сряда) в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“, Велико Търново (заедно с Ambient Folklore).
Йозеф ван Висем е композитор-минималист и създател на „нова музика за старинни инструменти“, чиито музикални търсения и превъплъщения не познават жанрови граници – неговата лютня стои напълно естествено и в пост-рок, и в пост-пънк, и в ренесансов, и в бароков, и в ембиънт-нойз, и във фрийк-експериментъл контекст. В София и Търново ван Висем идва и с нов албум – When Shall This Bright Day Begin, в който участва Зола Джизъс и който официално излезе вчера.
Преди Йозеф ван Висем на сцената на Първо студио ще излязат всеобщите етно-трайбъл-ембиънт любимци Кайно Йесно Слонце (със специален гост Маги Петрович на чело), които ще представят 40-минутна програма от нови пиеси, създадени специално за случая. Във Велико Търново пък съорганизатор е фестивалът Transfiguration, който тази година е на крепостта Царевец. В търновския концерт ще вземат участие Ambient Folklore, които подгряваха музиканта миналата година при първото му идване в България.
Времената, в които живеем, са съвсем тежки. Всичко е доста повърхностно, смятам, и ориентирано в погрешната посока. Всички вършат едни и същи неща. Дори снимките, които правим, например, са едни и същи. Изкуството се е превърнало в част от света на мултинационалните корпорации. Всички големи градове по света днес изглеждат по един и същ начин с веригите „МакДоналдс“ и т.н. Хората комуникират през екрани и вече не си говорят по друг начин… И лютнята в случая е идеалният пример, с който мога да покажа, че нещата могат да стоят и да изглеждат и по друг начин.
Йозеф ван Висем пред „Аларма“ (БНР, програма “Христо Ботев”)
Обичам след някоя мрачна пиеса да изсвиря някоя по-светла. Защото самият живот е такъв, по този начин се движи – нагоре и надолу: не е само тъмен или само светъл. Така чувствам и музиката – тя никога не е напълно мрачна или напълно оптимистична.
Йозеф ван Висем пред Rawk’n’Roll
То е като да влезеш в бяла стая. Губиш усещането за време и не знаеш колко дълго си прекарал там, защото не можеш да го отнесеш към някаква система на отчитане. Същото чувствам и по отношение на музиката: понякога искам да се загубя в дадена пиеса. И като слушател, и в моята музика, докато свиря.
Йозеф ван Висем пред Портал “Култура”
