Имам среща с Димитър Стоев и Петър Македонски от брас секцията на латино бандата Манго Дуенде (Mango Duende). Ще си говорим за предстоящия им концерт на 19 март в София лайв клуб от 23:00 ч. Отивам по-рано на уговореното място – симпатична бирария в ареала на Софийската опера. Както обикновено, ме хваща интервю-треска и започвам да си представям идиотщини. Мисля си, дали ако пиеш бира от тромбон или тромпет, ще се напиеш по-бързо. За щастие, двамата музиканти пристигат без инструментите си и подхващаме по същество.
Buena Vista Social Club Tribute
Манго Дуенде свирят латиноамериканска музика – реге, бачата, регетон, класическа салса, класически кубински сон и др. Техните добри духчета (буквален превод от испански на duende) са Алекс Линарес (вокали), Димитър Стоев (тромбон, вокали), Петър Македонски (тромпет, вокали), Христо Ганев (перкусия), Никола Горялов (ударни), Борис Таслев (контрабас) и Калин Жечев (пиано).
В събота вечер музикантите ще представят музиката на емблематичната за Куба група Буена Виста Соушъл Клуб (Buena Vista Social Club).
Най-популярният кубински оркестър в България
Д.С.: Ние свирим музиката и на много други известни банди и изпълнители по света. Но интересът, който генерира Буена Виста Соушъл Клуб, е доста по-голям. Няма човек, който да не разпознае имената на Ибрахим Ферер, Омара Портуондo, Рубен Гонсалес. Различно ще е, ако направим, например, трибют на певеца Ектор Лавоа или на Уили Колон – един от най-великите тромбонисти на нашето време, който пише и филмова музика. Буена Виста Соушъл Клуб в най-голяма степен се доближава до стария кубински сон…
П.М.: …и кубински фолклор.
Д.С.: Музиката и текстовете им са много красиви. Самият испански език има типичен метроритъм, който изключително добре подхожда на музиката. Всичко е написано простичко и същевременно изобилства от вокали и ритъм. Ние с Петър също пеем. В момента, в който някой не свири, трябва да пее…
П.М.: …или да свири на друг инструмент. (смях)
Тула е добра в любовта и всички много я обичат.
Д.С.: В едно от най-популярните парчета, El Cuarto De Tula се пее как спалнята на въпросната Тула гори. Оставяме на въображението на публиката да се досети защо. (смях)
П.М.: Било е известно момичето. Мисля, че е била атракция.
Д.С: В следващия момент се разказва за хора, които носят вода, за да гасят пожара, и се чуват пожарникарски сирени. Този текст е с някакво намигване. В друга известна песен, Chan Chan става дума за любовта между двама души. Всичко е базирано на нея по един или друг начин.
Пеперудите в стомаха пърхат на латино.
П.М.: Преди няколко месеца (напушва го смях, защото става въпрос за 2009 г.) попаднахме в Ире ( iRе). За съжаление бандата вече не съществува. Там бяха първите ми стъпки в латино музиката. За мен беше абсолютно ново и чуждо, защото никога не съм слушал салса. Винаги съм предпочитал по-различни стилове музика и изведнъж много ми допадна. Открих я. Открих, че има страшно много банди, за които ние тук въобще не сме чували, въобще нямаме представа, че съществуват имена като Ел Медико Де Ла Салса (El Mеdico De La Salsa) и Бамболео (Bamboleo). Това са чудовищни банди с чудовищни музиканти.
Д.С.: Това е заради строя в Куба, въпреки че нещата вървят към по-добре.
П.М: То и при нас уж вървят към по-добре…
Д.С.: Има някакъв инкубационен елемент. Реално всички тези групи не спират да се развиват, но голяма част от тях си остават на острова. Ако Рейди Бризуела, кубинецът-основател на Ире, не ни беше показал голяма част от тези банди, ние никога нямаше да чуем за тях.
П.М.: Именно той ни насочи да слушаме правилната латино музика, защото все пак говорим за огромен пазар. Има всякакви банди и стилове. На мен лично не ми допада регетон, въпреки че има и готини парчета. Бризуела ни запозна със страхотни хармонии и текстове. Останах учуден колко задълбочени са на тема любов.
Пръстите му приличат на корени на старо дърво.
Д.С.: Ако някой има желание да дойде на нашия трибют, но не е гледал документалния филм „Буена Виста Соушъл Клуб“, го моля от цялото си сърце да го изгледа. Гарантирам, че тогава изживяването и припознаването в това, което ще изсвирим, ще е двойно и със сигурност много по-интересно. В едноименния филм сравняват Ибрахим Ферер с Франк Синатра от гледна точка на популярността му в Куба. Всеки уличен музикант там свири песни като Chan Chan, Candela и El Cuarto De Tula. И след дълги години режисьорът Вим Вендерс събира отново групата. Музикантите започват да се упражняват за филма. Изключително въздействащ проект – накрая стоиш прав и ревеш. Рубен Гонсалес, който е над 80-годишна възраст и не е свирил на пиано ужасно дълго време, сяда и започва да се упражнява на Бах, за да си размърда пръстите. Невероятни музиканти и хора с големи сърца. Гледайте го и тогава ще ви стане ясно защо ние, аджеба, се опитваме да правим такaва музика вместо да си свирим фънк или поп. Ето например, Петър е класически музикант. Може би това е най-добрият тромпетист в класически жанр в България. Всеки от нас се припознава в тази музика.
П.М.: Наистина започнах да я свиря от сърце. Може би в началото беше нещо като експеримент – знам, че не е моето, но ми е било любопитно в конкретния случай. Сега ми е супер интересно, харесва ми, слушам, пускам си латино, особено пък Буена Виста. Това наистина е банда, която, както и да се чувстваш, може да слушаш. Всяко едно парче звучи по различен начин. Не знам какво се пее във всяка песен, но понякога ми прави впечатление как се разположени сричките в ритъма. Той е основата на тази музика. Първо, че всичко е много криво. Музикантите ще ни разберат за какво говорим – броенето и тактовете са голяма каша. Всичко е тръгнало от Буена Виста и ние ще се постараем да пресъздадем характера на тази музика. Буена Виста са страхотни. Доколкото знам, не всички от тях са професионални музиканти.
Вокалистът спасява живота на тромпетиста.
Алекс Линарес – основният вокал на Манго Дуенде, по професия е лекар. Петър Македонски загатва, че веднъж Алекс му спасил живота и спира дотук. Смее се. Вокалистът е психиатър. Димитър Стоев пък с чувство за самоирония намеква, че именно това е причината Алекс да е сред тях – за да упражнява професията си. Хубавото е, че вокалистът е перуанец и говори брилянтно испански, включително владее диалектите на езика, което придава различно звучене на песните, обясняват двамата музиканти. Всъщност по-нататък в разговора се оказва, че въпросният Алекс бил доста умел и в танците, което напълно обяснява неговия произход.
Гост музикантите в трибюта
Д.С.: Поканили сме Цветан Андреев, който от малък свири на китара и харесва латино музиката. Той е част от Дел Падре (Del Padre). Бандата се занимава с малко по-друг вид латино музика – като тази на Джипси Кингс. Цветан е посветил много време на тази музика. На предишния ни трибют си партнирахме добре, така че нямахме колебания да го поканим пак. Другият гост музикант е Мартин Ташев, който е основният вокал на група Тумбаито. Той отдели много време, за да се научи да пее на испански, освен че свири на тромпет. И черешката на тортата – Калин Вельов, когото българската публика познава добре. Той завършва перкусии в Холандия и има страшно много познания в тази насока. За наше щастие, без много уговорки прегърна идеята. Успяхме да съберем хората, които са отделили някакво време от живота си върху латиното с цел концертът да се получи възможно най-добре.
Кои са първите три неща, за които се сещате, когато чуете латино музика?
П.М.: Като излъчване и музициране се сещам за Артуро Сандовал. Първата ми съзнателна среща с латино музиката е била именно с този екстремен кубински тромпетист. Втората ми асоциация със сигурност е морето.
Д. С.: Подсъзнателно свързвам латино музиката с определени аромати и пейзажи от Карибите. Както когато четеш Маркес – може да ти замирише на ром, ако щеш, на стара кутия от домино. В Куба много се играе домино.
Латино музиката е създадена за танци.
Д.С: Защо никой от нас не асоциира латино музиката с танците?! Всъщност имам предположение защо.
П.М.: Аз имам и видео материал. (смях)
Д.С: Малко по-пластичен съм от уличен стълб за осветление. Реално обаче няма кубинец, който не може да пее, да свири и то на ниво и да танцува. Аз може и да не съм добър в танците, но винаги е огромно удоволствие, когато съм на сцената и виждам публиката да танцува. На наши концерти идват хора, които са от школи и са научили и А-то, и Б-то, та даже са стигнали до С, Ш и Щ. Наистина е впечатляващо. Първо, защото те знаят всички парчета, които ние изпълняваме, и второ – те танцуват по подходящия начин.
П.М.: А иначе ние двамата ще сме от хората като теб (вече си бях признала, че не ме бива в латино танците), които ще се клатят в ритъм. Сега се замислих, добре, че свирим и имаме някакви инструменти в ръцете, иначе щеше да е супер нелепо просто да си стоим там.
Какво очаквате от концерта?
П. М.: Усмихнати хора, които танцуват, и да се представя добре. Да, защо пък да не искам да се представя добре? Искам да накарам публиката да танцува още повече и да пие, разбира се.
Д.С.: Защото колкото повече се пие, толкова повече ще се харесаме. Позволявам си да цитирам Мишо Йосифов, нашия прочут джаз тромпетист, човек с убийствено чувство за хумор. Той на всеки негов концерт казва: „Колкото повече пиете, толкова повече ще ни харесате.“
Кое е подходящото питие за латино музиката?
Д.С.: Аз лично пия уиски.
П.М.: Ром. Всъщност тази музика може да се свързва с пури и ром. Защо не?
Между другото и тримата пием бира към момента на интервюто. Тук вече ставам разноръка и не мога да следя с диктофона кой какво казва. Допълват се взаимно. Имат свързана темпоритмична организация на изказа. Израснали са заедно. „Искаме да дойде колкото се може повече публика. И ако накараме тези хора да танцуват, да пеят, да се напият и да се влюбят, значи е имало смисъл.“
Любопитна случка от кухнята на бандата?
Д. С.: Аз мога да разкажа много интересни истории, но не трябва. (смях) Извън това, че всеки се старае нещата да се получат, всъщност е много забавно. Ние сме страшно различни хора като тип, като бит, като култура и потребности извън латино музиката, и трябва да ти кажа, че е нещо страшно. Има моменти, в които става трудно да се работи, защото става много смешно…
П.М.: … и тогава просто си казваме ОК – пауза 10 минути, за да си разкажем глупостите и да си се насмеем, за да свършим някаква работа след това. Със сигурност ще направим нещо готино.
Д. С.: Ще бъде яко. 19 март, събота, София лайв клуб, 23:00 ч. Заповядайте!
Нещо, което искате да кажете, но не съм ви питала?
Д. С.: Продавам полско фиатче изгодно.
Смях.
