Възможно ли е да се обходи набързо една от най-забележителните и обсъждани фигури на ХХ век? Едва ли, биха казали мнозина. Но един немски изследовател и клиничен психолог – Кристфрид Тьогел, се заема с тази наглед непосилна задача и систематизира книгата „Фройд набързо“ с част от основните му студии, есета и прочутите парадигматични случаи от практиката му. Тьогел прилага включени откъси от автобиографични текстове, обстойна библиография, писма от ценната кореспонденция на Фройд с ключови личности като учениците му Карл Густав Юнг, Шандор Ференци, както и с писателите Томас Ман и Стефан Цвайг.
Четем обяснението на Фройд защо толкова много обича пушенето и пътуването, и още много детайли, които по-ясно очертават личността му и създаденото от него като учен. Със сигурност това е едно добро начало, ако ни се иска да започнем по лесен и достъпен начин опознаване на личността му. А веднъж попаднали в дебрите на психоанализата, всичко зависи от нас – колко надълбоко можем да влезем.
Кой и какъв все пак е бил Зигмунд Фройд? Извадихме и няколко интересни факта около него, които не са чак толкова популярни.
Фройд и змиорките
Първата публикация на Фройд е свързана с изследване на половите органи на змиорките в Морската зоологическа градина в Триест през 1876 година. Резултатът се казва „Наблюдения върху устройството и фината структура на смятаните за тестикули парцаловидни органи на змиорката“. Преди окончателно да избере медицината заради доклад на Карл Брюл , свързан с приписвания на Гьоте фрагмент „Природата“, Фройд живо се е интересувал от естествознанието и нашумялата еволюционна теория на Дарвин.
Фройд и коката
През 1884 г. младият учен решава да проведе опити с кокаин върху себе си. Документира влиянието на дрогата върху умората, времето за реакция и други показатели в статията „Принос за опознаването на коката“. Той споделя пред свой приятел – Карл Колер (виенски офталмолог) за кокаина . Впоследствие Колер провел решаващи опити с животински очи и ги представил на конгреса по офталмология в Хайделберг. Той става откривател на локалната анестезия с кокаин, която придобива толкова голяма важност за „малката“ хирургия.
Любимите книги на Фройд
Виенският издател и книжар Хуго Хелер кара Фройд да назове „десет хубави книги“. Какъв удачен маркетинг за времето си… След известно време Фройд изброява следните: Мултатули (псевдоним на Едуард Доус Декър) – „Писма и произведения“, Ръдиард Киплинг – „Книга за джунглата“, Анатол Франс – „На белия камък“, Емил Зола – „Плодовитост“, Дмитрий Мережковски – „Леонардо да Винчи“, Готфрид Келер – „Хората от Зелдвил“, Конрад Фердинад Майер – „Последните дни на Хутен“, Томас Маколи – „Есета“, Теодор Гомперц – „Гръцки мислители“, Марк Твен – „Скици“.
Внукът-художник
Един от внуците на Фройд е знаменитият британски художник Люсиен Фройд (1922-2011), син на Ернст Фройд. Художникът рисуваше забележителни портрети на обикновени мъже и жени, през кралица Елизабет до бременната манекенка Кейт Мос, която дълго време беше негова муза.
Портрет на гола жена с наднормено тегло, спяща на диван, беше продаден за 33.6 млн. долара – световен рекорд за творба на жив художник. Платното беше купено от руския милиардер Роман Абрамович.
В огъня
По време на публичното горене на книги през 1933 г. в Берлин на еврейски автори и произведения, определяни като „негермански“, съчиненията на Фройд са изгорени с думите: „Борейки се срещу разрушителното за душата надценяване на сексуалния живот и защитавайки благородството на човешката душа, предавам на пламъците съчиненията на небезизвестния Зигмунд Фройд!“
Неизпълнена мечта
В дневника на Фройд четем през годините многократно съжаление и огорчение, че не получава Нобелова награда. Когато умира майка му Амалия Фройд, той вписва следното изречение: „Окончателно пропуснат за Нобелова награда“. Номинациите се пазят в тайна в продължение на 50 години. Така сега научаваме, че бащата на психоанализата е номиниран за Нобелова награда за физиология или медицина 32 пъти, но така и не се решават да му я дадат. Освен това Фройд има и една номинация за Нобелова награда за литература.
