Коледата не е това, което е! Истината е разкрита! Нещата се случват по съвсем различен начин от това, което телевизионни реклами и чужди фейсбук профили ни внушават, че е нормално. Зли хора постват снимки на немски селски ореховки с черен шоколад, а на теб ти мирише на кисело зеле? Всичко е наред. Лъжат. И при тях смърди. И не само…
Отпускът
Очаквания: След месеци, прекарани в робски труд, лицемерно общуване с отвратителни колеги, почти никакви забавления и погубваща рутина, най-сетне ще имаш така мечтаното време за себе си. Цели десет дни почивка. Срещи с приятели, някоя хубава книга, топъл чай с канела и портокалова кора край заскрежен прозорец, в който се отразява коледна елха сред ухание на лешников пай… Или нещо такова… Време за любимите хора, кратка екскурзия до Велинград. Може би спа.
Действителност: След месеци, прекарани в робски труд, лицемерно общуване с отвратителни колеги, почти никакви забавления и погубваща рутина, лягаш на дивана в хола и мечтаеш за кило пържени картофи с бира и гробна тишина. Но е Коледа и вместо това трябва да обиколиш 15 мола в търсене на подаръци за празника. Дечицата в родата ти се струват мистериозно умножили се от миналата година, а изборът между хеликоптер с радио управление от серията играчки „Трансформърс“ и конструктор „Звезден разрушител“ – невъзможен. Рязко ти се допива. От сутринта.
Компанията на празника
Очаквания: Нямаш нищо против баба ти и въпросите й относно това колко изкарва гаджето, но тази година ще прекараш празника като зрял човек в задушевна атмосфера на интимност между теб и обекта на твоите чувства. Това е решено още миналата година, както и обявено пред цялата рода, за да не се сърдят като се окаже, че са с един по-малко на Бъдни вечер, което така или иначе ще доведе майка ти до истерия. И все пак Коледа е посветена на любовта. Романтична вечеря, хубав филм, вино и нежни ласки под одеялце дни наред…
Действителност: Любовта на живота ти те скъса през август и оттогава спиш на дивана и ревеш всеки път, когато се видиш гол. Особено онази бенка… Както и да е, майка ти така и не прие идеята да си другаде на Коледа, чудиш се дали не е упражнила някакъв странен тип сила на мисълта, за да нареди обстоятелствата точно така, че пак да сте си всички заедно, без никакви пропуски на супер трапезата. Която ТЯ е подготвила. Освен баба ти, на Коледната вечеря са гаджето на брат ти, гаджето на братовчедка ти, всички други семейни хора с техните деца и ти в качеството ти на получовек. Джингъл белс…
Мястото на празника
Очаквания: Домашно огнище, бяла покривка, стилна, но непретенциозна украса. Аромат на маслени бисквити. Топлина и уют. Всички са в ръчно плетени вълнени пуловери, които хем са от скрина на баба, хем изглеждат като от седмица на модата в Милано 2015. Живо коледно дръвче в саксия, което дружелюбно чака да бъде засадено навън след края на празниците и изпуска благоухание на борови иглички като вълшебен прашец. Дечица весело и увлекателно играят в ъгъла, а възрастни, с чаша вино в ръка, разказват забавни истории един на друг. Пухкаво коте мърка край огнището в просъница.
Действителност: Въпреки натрупаните неизплатени сметки към Топлофикация, парното е на макс. Егати лукса. Коледа е все пак. Това не пречи на вятъра да влиза през дървената дограма на апартамента и затова всички носят анцузи върху клинове и вълнени елечета върху шушляково горно. Миризма на кисело зеле се носи от кухнята. Някой вече час свива сармички. Дечица пищят и се бият в средата на хола. Пластмасова елха, счупена от същите дечица миналата година, свети в цикламено с гирлянди от зимата на 2004-та. „СмЕни го тва, ма!“ отеква в цялото жилище и отвън в коридора. Веско Маринов лъщи от екрана. Някой домъква проскубан бълхясал котарак от улицата, било му студено. Става скандал.
Коледните чудеса
Очаквания: Не вярваш в дядо Коледа или поне така е прието да се казва, но знаеш, че по Коледа се случват чудеса. Хората стават по-добри. Вселената нарежда нещата така, че всяко дълбоко и съкровено желание да започне да се сбъдва. Добри елени махат с рогца. Спомняш си за първата си целувка, която се случи точно на Коледа в края на деветдесетте на площада в Мездра. Случайност? Не мислиш. Поглеждаш към небето и ето – завалява! Истински пухкав празничен сняг. Излизаш навън и започваш да правиш снежен човек. Точно тогава телефонът ти звъни и ти съобщават, че си повишен от първи януари. Понеже ейчарката Коледа не празнува.
Действителност: Истинско чудо е, че след като изяде три парчета от погачата на баба ти и ПАК не ти се падна късмет, за трета поредна година, все още имаш място и за зелник, паница боб и малко ошав. Чудиш се дали способността на стомаха да се разширява е благословия или проклятие, но оставаш тези колебания за утре сутрин, когато се надяваш духът на Коледа да направи така, че този ти махмурлук да е една идея по-лек от онзи след Хелоуин, но – уви! – това чудо не се сбъдва. Правиш си едно греяно вино вместо кафе и вече ти е през коледното настроение какво се случва изобщо….
Разговорите
Очаквания: Коледа е. Нямаме си ден на благодарността, а и не се виждаме често с роднините така – накуп. Чудесен момент да забравим старите спорове. Кой на кого се обидил и защо, кой на кого забравил рождения ден. Кога беше по-добре? Кой за кого гласувал тайно. Няма никакво значение. Време е за смешки и шеги, за мили думи и дълбоки разговори за живота вечер с чаша вино до елхата. От онези – истинските разговори за смислените неща – космоса, изкуството, любовта… По-възрастните пак ще разкажат отдавна разказваните стари истории за живота преди интернет, но днес те ще звучат някак по-различно. На нов глас. Празник е. И всички ще слушат с интерес.
Действителност: След размяната на реплики около коледния концерт на Веско Маринов, напрежението в хола леко е поутихнало и сармите вече са на масата. Най-възрастният разчупва погачата и раздава по стара традиция. Трима-четирима човека се усмихват изкуствено. Някой казва: „Айде, Христос Воскресе!“. Тишина. 15-годишната ти сестра, тази гадна напаст, пуфти и повтаря, че е атеист и няма да ви яде от лицемерната трапеза. Казваш й да млъкне, защото ще я пребиеш и снимаш масата за фейсбук. Пишеш статус. Баща ти те поглежда многозначително. Майката ти отчаяно пита „е точно сега ли?“ Баба ти отбелязва, че по Живково време не беше така. За четвърти път днес. Някой пуска телевизора.
Подаръците
Очаквания (мечти): Плейстейшън 4, публично обяснение в любов по телевизията, iPhone 6, бъги приключение за двама, пълна ски екипировка, самолетни билети, спа процедури, бразилско дупе, нещо на Диор, автомобил, космически кораб, едногодишен ваучер за безплатна пица, уредено парче с Криско (и Гери Никол), печеливш тото фиш, филъри, ремонт, гледачка, чистачка, любовно стихотворение, музикален поздрав по DSTV, всички книги на Хорхе Букай.
Действителност: Чорапи, гащи, потници, бодита, душ гел, шампоан, балсам, крем „Здраве“, комплект с душ гел, шампоан и тоалетно мляко, тиган, чаши, хавлии, шоколадово яйце, СУВЕНИР, дезодорант, престилка, телбод, картина, календар, спален комплект, новият албум на БТР, плюшен заек, комплект книги от Кауфланд, покривка, несесер, кантар, рамка за снимка, гъба за баня, четка за тоалетна, нищо.
Времето
Очаквания: Сняг се сипе на парцали, весели шейни препускат между борови насаждения, снежни човеци тук и там бодро поздравяват с оранжеви нослета. Бой с топки в снега, истинска коледна атмосфера. Замръзнали уши, които скоро ще се стоплят пред бумтящото огнище у дома. Весел кикот, потичване и подскачане в пухкавата шир, шеговити и многозначителни боричкания в тумбестите бели преспи. Всички зимни спортове добре дошли са днес! О, коледна магия, о, чуден чист снежец!
Действителност: Бъдни Вечер е след 5 часа, а навън е 16 градуса и вали с гръмотевици. Жълт код за бурни ветрове от юг-югозапад. Очакват се обилни снеговалежи, но друг път. Синоптиците препоръчват коледният чорап за подаръци да бъде заменен от гумен ботуш, какъвто така или иначе ще ти се наложи да ползваш, ако ходиш до кварталния магазин. За по-икономично. Любимият ти кулинарен сайт предлага иновативна рецепта с охлюви, събрани пред блока, с ориз като достъпна алтернатива на свинските пържоли по празниците. Месо си е, к’во…
Ако си от провинцията
Очаквания: Не си се прибирал от месеци. Малко почивка от шума на града и вечери с приятели ще ти се отразят идеално по време на коледния отпуск. Планирана е и среща на класа между празниците, която възнамеряваш да посетиш в ресторанта до реката, където беше и абитуриентската ви нощ. Топли спомени и гъделичкаща носталгия пробуждат усещане за принадлежност и внимание към истински ценните неща. Разходки сред природата, гости у роднини, преоткриване на добрите стари любими местенца в малкия град. Пълен рилакс.
Действителност: Пет твои емигрирали приятели, които не си виждал от три години и също са в града за празниците, са ти сърдити, защото не си съобразил графика си с това да ги посрещнеш с хляб и сол на летището, както и със списък с въпроси относно живота им в странство, задавани с небивало любопитство и лека благородна завист. Други пет са ти сърдити, защото си се взел за големия софиянец, откакто живееш в столицата и се мислиш за голямото добрютро. Ти да не си нещо повече от тях, или какво? А и в София е тъпо! Цялата тази информация достига до теб на срещата на класа някъде между „Бяла роза“, „Nothing else matters“ и обикновено въртене на гуми пред заведението.
Ако си от София
Очаквания: „Айде, селянииииииииииииии! Айдееее! Прав ви път! Най-после градът ми е такъв, какъвто беше преди селяните да дойдат! Айдееее! Правете си задръствания НА Варна! Красива София, прекрасна, мамина, обичам го тоя град, бе! Такъв го обичам, бе! Това е София, бе!“. Или обикновените разсъждания в главата на всеки столичанин в момента, в който празниците наближат. Щастие и вълнение от усещането за спокойствие и чист дом. Тръпнещо очакване за неопетнени от селяния разходки в центъра на града. Блаженство.
Действителност: „Жорка, братле, да излезем нещо довечера, искаш ли?“ – „Не стаа, брат, в Мездра съм при наще“ – „Е, копеле, докога си там, то всички отидохте по селата, да ви…“ – „Е, братле, празници са, знаеш, и на мен ми е тъпо тука, ама т’ва е“. Петият телефонен разговор, проведен за деня, който удря на камък, понеже всички са на село и трябва за поредна вечер да си пиеш у вас. Решаваш да се поразходиш, но навън няма кьорав човек, което те кара да се оглеждаш непрекъснато и да се задъхваш, но не от страх, а от новите ти 4 кила отгоре. Заради които единственият познат, който срещаш на улицата с надеждата да те придружи в случен бар, не те разпознава.
Фейсбук:
Очаквания: Хора, които в компания непрекъснато си гледат в телефоните, те ужасяват. В това няма нищо останало от истинската комуникация, онази очи в очи. В която усещаш другия. Затова на Коледа ще захвърлиш всички устройства и ще се потопиш изцяло в духа на празника. Нека другите си пропилеят живота, зациклили в тези екрани. Една топла човешка длан ти стига и е много повече от всеки лайк. Игра на колички с любимия ти племенник изпълва сърцето с истинска радост. Въобще не желаеш да постваш сарми. Цялата тази суета. И зависимост. Напоследък ти викат Дзена и това не е случайно. Просто си различен. И Коледата ти ще е такава.
Действителност: Не си влизал от два часа във фейсбук. Питаш приятел по месинджър дали има нещо ново на стената ти и колко лайка е събрал статусът ти, че няма да си онлайн по празниците, защото ти е писнало от фейсбук. (Все пак е месинджър. Това е друго.) Той не се появява и след час влизаш само за малко, за да се увериш, че всички са разбрали, че няма да влизаш, нито ще поставаш тъпи коледни снимки на еднакви трапези. Или коледни песни, които всяка година всеки споделя. Всичко е наред и обичайно в социалната мрежа. Още няколко твои приятели са написали по няколко абзаца за това колко е зле във фейсбук и обсъждат активно от няколко часа насам темата в коментари. Това малко заглушава твоя пост, което те напряга. Вдигаш очи от телефона и навън е нощ. Не знаеш къде си. Чувстваш тежест в корема. Явно си вечерял. А всичко тепърва започва…
