Помните ли този концерт? И тази песен? Ей сега ще ви върна една петилетка назад, когато добрият доктор Чадборн участва два пъти на Alarma Punk Jazz в рамките на една седмица – веднъж соло (в Дома на киното) и втори път – заедно с Жоро Дончев, Роко и Шаманчето (в Чешкия център – като Bulgarian Secret Police Jam Quartet). Още една петилетка назад във времето, когато се запознахме с Юджийн Чадборн на фестивала „Джаз Церкно“ в Словения, стана така, че се срещнахме през обектива на моя фотоапарат по време на саундчек. И тогава Юджийн направи уплашена театрална гримаса, надавайки вик: „Българската тайна полиция ни снима!“…
За май 2005 г. говоря – тогава някои печално известни мои съименници не бяха станали още дори заместник-кметове, пък да не говорим за министри. Мен също ме деляха няколко години от поста „Министър на пънка и джаза“ и от предаванията, в които след името си – Цветан Цветанов – за дълго време се налагаше да добавям „истинският“.
И Джими Карл Блек от Mothers Of Invention беше на този концерт – в триото на Юджийн (великият индианец-барабанист си отиде от този свят точно три години по-късно – през 2008 г. – б.а.). „Аларма“ нямаше по онова време дори. Никой не подозираше и че само след десет години ще се разделим и с нашия домакин – Боштян Цвек от Церкно, който създаде и 20 години движеше един от най-знаменитите некомерсиални джаз фестивали на Балканите и си отиде от този свят през януари тази година.
Но да се върнем отново в 2010 г. Тогава д-р Юджийн тъкмо беше издал албум с името Roll Over Berlusconi. Едноименната песен е по мелодията на Roll Over Beethoven на Чък Бери, но текстът е политическа сатира, заклеймяваща антиимигрантската политика на тогавашния самодържец на Италия. Да ви звучи случайно актуално и днес, 5 години по-късно? Всъщност и песента, с която открихме днес, „Хората ще гласуват за този, който им дава да папат“, недвусмислено тежи (и то с пълна сила) и днес. Актуалността й и в предизборно, и в непредизборно време е неоспорима, но специално преди местни избори, когато се играе доста по на дребно, като че ли е особено болезнена.
„Странните звуци – свиренето по тялото на китарата, излизането извън грифа, ботълнек-техниките, скърцането по струните – всичко това го има и в традиционната музика. Винаги се заформят дълги спорове, когато някой започне да ми обяснява, че това било авангардна техника и аз взема, че му отговоря, че всички тези „авангардни техники” съм ги откраднал от хора, които никога не са били авангардисти.
Ето, през 20-те години на миналия век такива са някои традиционни блус и рагтайм музиканти като Блайнд Уили Мактел или Рой Смек и в техния начин на свирене „странните звуци” са нещо съвсем природно – нещо, което шоубизнесът се опитва да изчисти от музиката през следващите десетилетия. За кънтри-блус музиканта през 20-те е съвсем естествено след като изпее I hear you, baby, knockin’ on the door… да почука по тялото на китарата и в това няма нищо авангардно. Нормално е, ако си се захванал сериозно с някой инструмент, да търсиш звука му – не просто да се ограничаваш да свириш мелодия или акомпанимент. „Това го има и в традиционната китайска музика – в пиесите, посветени на различни птици, инструментът обикновено имитира звука от песента на птицата…“ (Юджийн Чадборн пред сп. ЛИК, 2010г.)
Спокойно, това не е предизборното време на Юджийн Чадборн, а просто едно невинно гостуване по телевизора, въпреки че ако някой ден се кандидатира за каквото и да било, с две ръце бих гласувал за него (макар да не сме граждани на една и съща страна, просто заявявам готовност – б.а.).
Довечера ще го гледаме на „Нова Фестивал“ в Панчево, Сърбия – в настоящия състав на проекта – Eugene Chadbourne & Schroeder. Шрьодер не е нито германски политик, нито онзи с маската от „Костенурките нинджа“, а Дитер Шрьодер – поредният интересен барабанист след Джими Карл Блек и Паул Ловенс, с когото Чадборн има знаменателен дует.
Иначе фестивалът се организира от Сдружение за култура и изкуство „комуникАрт“, а музикалната програма, в която е включен и друг стар познат на „Аларма“, словенският акордеонист Братко Бибич, е дело на Никола Маркович, музикален журналист от Трета програма на Радио Белград – с него също се познаваме от десетина години, от най-активния период на фестивални митарства из Балканите за „Аларма“…
Chadbourne In The Sky With Diamonds!
Чадборн In The Sky With Diamonds ли? Защо пък не, заглавието е взето директно от онзи знаменит албум на италианското хардкор-рокабили-джаз трио Zu отпреди петнайсетина години, посветен на личността и делото на добрия доктор Чадборн (с неговото лично участие), където можете да чуете още House Of The Rising Чадборн, Ascenseur pour le Чадборн, Stairway To Чадборн, Porgy & Чадборн, ‘O Чадборн mio! и още ред класики от историята на съвременната музика, възсъздадени със замах и въображение, достойни за един Франк Запа.
Всъщност на текст, посветен на Юджийн Чадборн, би му отивало всяко от следните взети напосоки едрокалибрени заглавия – „Чадборн и вълшебната лампа”, „Чадборн Баба и 40-те разбойници”, „Чадборн 22”, „Чадборн и Пантагрюел”, „Чадборн и мир”, „Индиана Чадборн и Храма на обречените” и пр. Защото Юджийн Чадборн не е явление, което може да се обясни надве-натри с шепа цитирани от интернет биографични данни (роден в Маунт Върнън, Ню Йорк, през 1954 г., отраснал в Боулдър, Колорадо, баща – професор по френска литература, майка – бежанка от нацистки концлагер, музикални влияния – от „Бийтълс” до Алберт Айлер и от кънтри-блуса до нойз-рока, умножено по плюс и минус безкрайност)…
Някак си, като тръгнете да описвате кой е и с какво се занимава Чадборн, в даден момент в изложението си неминуемо ще стигнете до Милтън, до Моцарт, до Юлий Цезар, до Гагарин, до Колтрейн, до Айнщайн, до Чаплин, до Ричард Никсън, до Буш-баща, Буш-син, Кейт Буш и така до края на света…
Въобще, иде реч за един от онези редки типажи в съвременната музика, които с ръка на сърцето и без никакви уговорки можем да наречем вездесъщи. А и защо да се ограничаваме само с музиката? Повярвайте, дори да не беше музикант, доктор Чад със сигурност щеше да е не по-малко знаменателна личност във всяко произволно избрано поприще на живота.
Юджийн Чадборн е творец, обладаващ редкия талант да съчетава в едно невъобразимата еклектичност на света, в който живеем, без това да прави произведенията му неразбираеми или „прекалено разбираеми” (сиреч, кичозни).
Поет с китара (и доста често с банджо), чиито текстове не отстъпват на тези на един Боб Дилън, да речем, но чиято китара (или банджо, според случая) звучи много по-близко до Дерек Бейли или до Фред Фрит, отколкото до базовите „бригадирски акорди”.
Политически журналист в поезията си, музикален журналист в прозата си. Откривател на невъзможната пресечна точка между творчеството на Чък Бери и това на Джон Зорн. Фолк-музикант и трубадур. Водещ по легендарна пиратска радиостанция. Автор на едни от най-добрите препрочити на музиката на Хендрикс, Запа и Кептън Бийфхарт в наши дни и на оригинална музика, която, ако се опъне на магнетофонна лента, ще опаше земното кълбо няколко пъти.
Съосновател на най-доброто комедийно дуо в рокендрола от последните десетилетия – The Jack & Jim Show (заедно с преселилия се във Вечността преди две години барабанист на Mothers Of Invention Джими Карл Блек). Създател на обложки за дискове от отпадъчни подръчни материали. Приветлив чичко, изглеждащ като Карлсон съвсем неслучайно – музиката на Юджийн е толкова голяма, че няма как да я вместим нито в хола, нито в трапезарията, нито в кое да е конвенционално четвъртито произведение на жилищното строителство. На нея не би й отивало никое друго място освен покрива, сиреч – целия свят.
Завършваме този текст отново с цитат от доктор Чад, броейки часовете до новата ни среща с него. А след „Нова Фестивал“ очаквайте и още истории от и за него, както и видео кадри от Панчево.
„Днес всичко е много по-лесно. Ако в годините, когато бях млад, човек правеше по 50 концертни и студийни дубли, от които избираше кое да влезе в албума му, днес можеш да документираш и издадеш всичко и си практически независим. Производството на дискове всъщност е много евтин процес. Най-скъпото в един диск е опаковката, а през последните години аз все по-рядко записвам за големи лейбъли и все по-често правя собствени издания с ръчно изработени обложки от подръчни отпадъчни материали. Това е част от една по-обширна концепция за ръчния труд и за живия досег, която следвам.
Днес, когато можеш да изтеглиш едва ли не всеки албум от интернет, това, което може да го направи по-ценен за теб и да те накара да си го купиш, е живият досег с автора – примерно, ако авторът сам е направил обложката. Добър пример за това е лейбълът Inkanish Records на Джими Карл Блек – Джими беше един от пионерите на „самиздата” – нещо твърде нетипично за неговото поколение, свикнало музикалният продуцент да те открие, да ти плаща аванси, да ти е като баща.
Днес нямаме нужда от това – можем сами да произвеждаме и да разпространяваме дисковете си и повярвайте, ако след концерта на два съседни щанда стоят авторът със своите грозни ръчно направени дискове и представител на голям лейбъл с дискове с лъскава опаковка и каталожен номер, авторът обикновено продава десет пъти повече.
Защото хората днес повече от всякога имат нужда от жив контакт. То е като с живата музика, която винаги ще я има, дори в трудни времена – защото хората винаги имат нужда от живия контакт – независимо дали ще е авангарден концерт, или просто сватба или някакво шоу. Аз самият живея живота на странстващ музикант именно поради това – заради този ежедневен жив контакт с хората“. (Юджийн Чдборн пред „Аларма“, 2009 г.)
