Вековните гори от „Властелинът на пръстените” за разлика от много други неща в книгата-филм не са измислица или засукан CGI, а са реални и по-близо до нас отколкото си мислим. Най-близката до София на 50 км е гората под връх „Звездец” в Средна гора. Пътят е подходящ за проходим лек автомобил, ходенето до вековната гора е около 2 км. Остава да има кой да ви покаже кое и какво е вековна гора, както в моя случай Александър Дунчев от WWF и доц. д-р Цветан Златанов.
На 6 км от Горно Камарци и на 50 км от столицата се намира една от 150-те вековни гори, идентифицирани и картографирани от експерти на WWF и Института по горите през последните три години в Стара планина, Средна Гора и Западни Родопи.
Александър Дунчев от WWF и доц. д-р Цветан Златанов в изчакване на цялата група.
На разклона към върха
Специалистът с един поглед може да ви каже, че това не е вековна гора. Методът за определяне на една гора като вековна включва измерване размера и възрастта на дърветата, броя на едроразмерните дървета и дърветата с хралупи, пространствената структура на гората, количествата стояща и лежаща мъртва дървесина, както и наличието на следи от човешка дейност.
Откриването на вековна гора не е лека работа, обичайното ходене е 30 км на ден, докато се открие нещо. В нашия случай бяхме подготвени и ни отне около час заради обиколния, но по-красив път, който избрахме към вековната гора.
Експедицията се води от доц. д-р Цветан Златанов от Института за гората към БАН, който през последните 10 г. е проучил над 20 000 вековни гори в България.
Тези гори са оцелели две национални катастрофи, както и бумът в промишления дърводобив след 50-те години, без да бъдат отсечени, благодарение на грижата на десетки знайни и незнайни лесовъди.
Фотоапаратът като инструмент за определяне на пространствената структура на гората.
България е една от малкото европейски държави, в които все още има запазени обширни територии с вековни гори. Тази даденост ни дава възможност да сме водеща страна както в опазването на биологично разнообразие, така и в предлагането на приключенски туризъм сред дива природа.
Така изглежда преслеровият свредел.
С него се пробивa дървото.
Дървесината на бука стяга много бързо, затова трябва да се работи внимателно и прецизно, за да се вземе успешно проба и бързо да се извади свредела, за да не бъде счупен.
Пробата вече е взета, но е в свредела.
Следва внимателно да се извади от там.
На око се броят годишните пръстени и се установява възрастта на дървото.
Проба от преслеровия свредел.
Мъртвата дървесина е нещо нормално и задължително за вековната гора.
Тук се „крие“ бук, роден преди 350 години.
Ето го.
Дори една вековна гора да бъде отсечена и след това оставена отново без човешка намеса за няколко века, това няма да гарантира възстановяване на цялото генетично и биологично разнообразие, което е притежавала, преди да бъде отсечена, защото при липсата на други вековни гори в района, това биоразнообразие няма къде да бъде съхранено.
