С мисията на Никола Рахнев вече сме ви запознавали, през последните 6 години той и доброволците от група „Когато станем 100 000, ще посадим гора“ са насадили над 350 000 дръвчета.
Новото предизвикателство пред ентусиастите този път е насочено към децата и българските училища, които имат желание да възпитат в тях грижа към природата и опазването й.
На какво искате да научите децата във вашата нова кампания?
На всичко, което можем. Да им покажем, че имат избор, че могат да променят света, в който живеем, че могат да изградят света, за който мечтаят. Че има смисъл и че всичко е възможно. Ние не засаждаме дървета, а засаждаме бъдеще, засаждаме вяра, надежда и мечти в сърцата на децата.
Може ли едно дете да отгледа само дръвче? Какво е необходимо за да се справи с тази задача?
Разбира се, че може. Да отгледаш дръвче е много лесно и естествено. На детето, както и на всеки възрастен са му нужни три неща – малко практически знания, доза увереност, че може да го направи и желание, интерес, любопитство.
В нашата кампания ще им дадем от всичко това, както и комплекти със саксии, семенца и обяснение как да отгледат сами фиданки (9 000 такива комплекта), които да отгледат и засадят след 2 години. А успоредно с това, ще им подарим и 6 000 по-големи дръвчета, които да растат близо до тях, още от тази есен.
Каква е ролята на училището, имат ли интерес българските училища към подобни инициативи?
Ролята на учителите е като тази на родителите, важна, отговорна, безценна. Да си учител следва да е призвание, кауза, отдаденост, служба за бъдещето на нацията и човечеството. И в България има много такива учители, които са осъзнати и отговорни към природата. Разбира се, говорим за хора и както във всичко, то и тук има различни типове, не всички имат този интерес.
Това е и причината кампаниите, които правим, да са насочени към тези, които реално имат желание, ако не учители, то понякога родители, а най-добре е и самите деца и ученици. Ентусиазмът, доброто и красивото, са заразителни.
В първите издания сме имали скептици, които се включват в следващите, защото са видели добър пример на съседно учебно заведение например. Тоест, ние ще продължаваме да даваме възможности – промяната и в мисленето на учителите вече е в ход.
Мислиш ли, че децата във високотехнологичните времена, в които живеем, са отделени от природата? Начините, по които можем да насочим вниманието им към нея?
Не само го мисля, виждам го всеки ден. И всички хора го виждаме. Можем да даваме пример, децата ни ще следват нашия пример, а не нашите съвети. Можем да използваме технологиите, за да покажем природата. Например с добавена реалност и информация в самата природа, с интерактивни и интересни методи и приложения. Чрез по-простички неща, като повече видео материали, можем да генерираме един първоначален интерес.
Преживяването е метод за разбиране и осъзнаване, дейности сред природата от най-различно естество биха могли да са част от учебните програми. Дори и засаждането само на едно дърво е възможност за мост, за контакт с природата, защото всички обичаме това, за което се грижим, това, което създаваме.
Добре е да информираме децата за тяхното бъдеще, за климатичните и екологични предизвикателства, които им предстоят, да им покажем и в реална среда какво се случва. Може да се направи толкова много!
Дава ли достатъчно добра информация за природа и нейното опазване образователната ни система? Какво би желал да се промени?
Твърдо не. Малко часове и частичен материал, с информация от преди 20 години. Но изобщо образованието изостава и се задъхва. Всеки ден се генерира толкова много информация. Времената, в които живеем, са изключително динамични по отношение на щетите, които нанасяме на природата, като скоростта на влошаване, за съжаление, е най-високата от всички времена до сега.
Разбира се, има и иновации, възможности за опазване, алтернативи в много посоки. Смятам, че това е важно, много важно. Ако не действаме сега, всички заедно, за да дадем на децата яснота, информация, идеи да решат проблемите, които сме създали, голяма част от хората в света ще гладуват, боледуват и страдат в пренаселена, отровена планета, подложена на екстремни климатични отклонения.
Време е човечеството да насочи вниманието си към наистина важното. Няма смисъл от безкраен икономически растеж, ако милиарди хора страдат и умират, ако планетата ни умира. В децата са решенията, вярвам безусловно в тях!
Извън училище родителите са тези, които от най-ранна детска възраст формират мисленето на новите поколения. Какви съвети би дал на родителите за подхода им към децата по отношение на природата?
Уважаеми родители, а какво е Вашето отношение към природата? Помислете за примера, който давате. Дайте им добър пример, дайте им информация, споделете им предизвикателствата, пред които е изправен светът днес.
Вдъхновете ги да вярват, че решенията и всичко зависи от тях, защото това е така. Водете ги сред природата, покажете им, нека преживеят, за да разберат. Направете го като приключение, като игра, вълнуващо, провокирайте интереса им като нещо, което е различно, нещо, което правите заедно, нещо специално.
Всичко се възпитава, дори и отношението към природата. Постоянствайте! Връзката с природата е от голяма важност за качеството на живот, защото се подобрява здравето, подобрява се емоционалното състояние, нивата на енергия, усещането за благополучие, това е най-естествено „лекарство“ за много неща. Вашите деца заслужават най-доброто!
Ти самият си родител, сподели някои добри практики от твоя личен опит?
Всичко, което искате да бъдат децата ви, бъдете вие. Децата винаги приличат на родителите си и от малки ни подражават. Например, ако искате да четат повече, четете вие. Ако искате да са по-добри, изграждайте себе си като по-добри хора. Търпение, търпение, търпение, изчаквайте, общувайте, слушайте, разбирайте.
Говорете с тях открито и като с възрастни, не ги подценявайте и те ще са по-умни, по-разбиращи, по-разсъждаващи. Изградете им ясна ценностна система – кое е добро и зло, кое е правилно и грешно. Бъдете готови и за малко промяна. Помнете, че вашите убеждения и системи от вярвания са нищо повече от повтарящи се мисли и определени гледни точки. Бъдете гъвкави за любопитството и свежите погледи на чистите детски умове. Бъдете до тях за всичко и ги подкрепяйте, вярвайте в тях.
И играйте с тях, забавлявайте се, те са деца, правете колкото можете повече неща заедно, радвайте им се, защото един ден те ще пораснат. Какво по-хубаво от това да сте щастливи заедно, сега, когато още са до вас!
Снимки: личен архив
