Десислава Лазарова е родена в Бургас, до самия бряг на морето, на седмия етаж. Първото нещо, което вижда сутрин, е морето. На осемгодишна възраст се премества във Варна, в една малка къщичка до Археологическия музей на улица Шейново. Точно по това време е бил открит Варненския халколитен некропол – най-старата златна цивилизация на света. Е, Деси е била там тогава! Не е за чудене, че в книгата ѝ „Мухата Детектив“ има много море, златни съкровища и археологически открития.
Детската мечта на Деси е да стане пътешественик. Но вместо да се готви за пътешествия, тя чете много книги за тях. Постепенно книгите надделяват и тя пътешества в света на словото. И един ден сяда да напише своята първа книга.
Тя се казва „Вълшебни приказки за Тик и Так“ и се разказва за две братчета близначета, които живеят в една часовникова кула. Книгата за Тик и Так излиза през 1998 година. През това време мухата детектив вече се е появила и бръмчи в главата ѝ, докато чака своя час…
„Мухата Детектив беше провокация в началото. Ето ви един герой буквално от дъното. От самото дъно. Мухите са най-презрените хвърчащи същества. Това беше арт провокация към живота, който водехме тогава. Говорим за есента на 1997 година. Тъкмо се съвземахме от национална катастрофа. От тази мизерна действителност и от моята страст към вълшебната приказка се роди мухата детектив, герой на ръба на баналното и фантастичното. Първите две странички се написаха от само себе си. И стояха така десетина години… Завърших книгата през 2007 година, веднага след като бях написала един роман, който не беше за деца. Издадох „Мухата Детектив“ едва това лято. Вече сме в 2020 година.“ – споделя Деси.
Тя държи да издава книгите си сама, да преминава по целия път от идеята до готовата книга и отвъд нея. За Деси това е изкуство в действие, живо изкуство, много по-близо до пърформанса, отколкото до класическото книгоиздаване. Тя го нарича писателски пърформанс. На първо място я вълнува книгата като намеса в действителността със средствата на изкуството. Така Деси тръгва по друг път. Път, който има сърце.
Каква е мухата детектив – една най-обикновена муха или вълшебно същество? За какво мечтае тя?
И двете едновременно. Зависи с какви очи ще я погледнем. Подобно на всеки вълшебен герой мухата детектив има свойството да се преобразява. Но не е като тиквата, която се превръща в каляска. Или пък като жабата, която всъщност е омагьосана принцеса. Мухата е различна. В каквото и да се превръща, тя всъщност си остава една най-обикновена муха. В тази книга преображенията изискват съучастието на самите герои. Първо да имат силата да мечтаят, дори за привидно невъзможни неща, а после, когато чудото се случва, да имат вътрешната свобода да го приемат и да го изживеят. Защото биха могли да кажат – не, това не може да бъде. И край… край на приключението, преди да е започнало.
Мухата Цеца мечтае да бъде човек. Но не обикновен човек, а детектив. Всъщност е като всяко дете. Мечтае да надскочи себе си, да бъде герой. Нищо, че е съвсем обикновена и невзрачна. В себе си тя е способна на велики дела. И го доказва. Наистина надскача себе си.
Кой пътешества в книгата „Мухата детектив“ и какви приключения търси?
Една вълшебна муха, едно дете и един детектив са героите на книгата. Те си имат една идеална представа за пътешествията, които искат да изживеят. Очакват, че само ще се забавляват, свободни от всички ограничения на предишния им живот. Случват им се обаче съвсем други неща. Много по-интересни. Пътешествието се оказва низ от произшествия. Непрекъснато се налага да спасяват някого и да разрешават кризи. И те се справят доста добре, защото са подготвени. Чели са много, знаят много, находчиви са и най-важното – имат чисти сърца.
Какви детективски загадки разплитат героите?
Те разплитат вълшебни детективски загадки. Прилагат шестото си чувство в паралелни реалности, защото нищо не е каквото изглежда. Откриват потънали съкровища и послания от миналото, като при това разрешават криминален случай на почти две хиляди години, продължаващ и в настоящето. Спасяват влак, пропаднал в тунел на времето. Прескачат от едно измерение в друго и пак обратно, движат се между различни равнища на реалността с лекота, която провокира представите и въображението ни.
Защо Цеца обича всички необикновени деца?
Тя знае от собствен опит какво е да си различен. Да не си като другите, по един или друг начин. Да си патиш от това. Толкова е свикнала да бъде никой, че никакви унижения не могат да я сломят. Тя дори се възползва от своята невзрачност, превръща я в преимущество, в съвършено прикритие. Става супердетектив, достига места, където никой човек не би могъл да проникне. Главното предизвикателство пред всички герои в книгата е как да живеят със своята необикновеност.
С какво необикновените герои Ви привличат като автор на детски книги?
Желанието да пишеш книги винаги е някакъв опит да промениш нещата, да преоткриеш света и да го пресъздадеш. Предполагам, че това стои дълбоко в основата на Мухата Детектив. Тази книга е за необикновените същества и необикновените обстоятелства. За трудното пътуване един към друг, особено когато това не се побира във всекидневните ни представи. Дори когато ни е трудно да разберем. Дори когато и времената са необикновени и нищо вече не е такова, каквото е било.
Изпитвам дълбока благодарност към хората, които помогнаха да се случи тази книга, особено когато се налагаше всички ние да преодолеем себе си. Вероятно затова се спрях на художничката Пламена Пеева, която е от поколение, съвсем различно от моето. Много вдъхновяващо се оказа това наслагване на опита и визията на различни поколения. А още по интересно стана, когато дизайнерът на книгата, Ирина Игнатова, се зае да оформи текстът и илюстрациите в книга. Искахме да звучим разбираемо за съвременните деца, които имат много разнообразен визуален опит. Използвахме някои похвати от рекламата, комикса и подредихме думите и образите така, че да си взаимодействат и книгата да живее свой живот пред очите на читателя. На Ирката беше идеята да използваме шрифта Адис, който е създаден за деца с лека и средна форма на дислексия, и те от категорията на необикновените деца. След това вече наистина пърформансът премина на съвсем различно ниво.
*Десислава Лазарова е писател, преводач и издател. Позната на читателите с детската си книга „Вълшебни приказки за Тик и Так“(Фют, 1998) и романа за българския преход „Джиесем“(2007), с преводите си на „Залезът на Запада“от Освалд Шпенглер, приказките на Е.Т.А.Хофман и Ерих Кестнер.
