В петък вечер десетки хиляди столичани с потрес наблюдаваха как други десетки хиляди столичани и гости на столицата задръстиха за много часове движението около Националния стадион „Васил Левски“. Голям мач? Не. Концерт на световна звезда? Не! Концерт на Слави Трифонов и Ку Ку бенд (още по темата има в линка) – да, това беше.
В интерес на истината събитието беше колосално за българския шоу бизнес. Билети на цени, непознати за БГ изпълнители и в количества, надхвърлящи в пъти всичко друго, правено от БГ изпълнители срещу заплащане (защото безплатни концерти, събиращи десетки хиляди души е имало и преди). И още по-смайващо – всичко беше разпродадено месеци предварително. Обикновено е така по света – за световни звезди. У нас обаче дори и световните звезди не познават подобен интерес.
Всичко това е безкрайно радващо, независимо дали харесвате или не Слави, чалгата и целия този откровено просташки ТВ хумор, който се лее като из ведро не само от неговото шоу. Това показва, че някой все пак успява дори у нас, някой все пак прави нещо, инвестира години, дори десетилетия в кариерата си и получава достоен – поне като признание и интерес на публиката – резултат. Не може и не бива това да се отрича, напротив – трябва да се уважава. Нека бъде стимул, който да провокира и други да поемат по този път и да постигнат това и повече, ако могат. И по-добре – ако могат.
Нека сме наясно обаче. Слави не е нито велик певец, нито велик музикант, той е посредствен (и даже много по-зле от това) като водещ. Хората не идват да го видят и чуят заради това. Идват защото е известен, защото е мега звезда – и то истинска – в една страна, в която звезди всъщност няма (с едно-две изключения). Той е едно лице от ТВ екрана, което просто няма конкуренция като популярност.
След почти 25 години кариера и около 15 от тях на екран всяка вечер, хората щяха да дойдат да го гледат на живо дори ако той правеше оригами с ножичка на сцената или показваше как се подреждат цветя. Това е просто ефектът на телевизията, познат от тъжния браншови хумор „И магаре да сложиш в праймтайма – и то ще стане популярно“. То и магаре по едно време имаше в една телевизия – и добре се справяше…
Разбира се, Слави води със себе си едни перфектни музиканти като Ку-Ку Бенд и други популярни изпълнители. Но това не е определящо за успеха му. Трябва да му признаем и още нещо – като продуцент той е блестящ. А това е много, много важно.
С всичките тези уговорки, нека сега се върнем към петък вечер.
По случайност бях един от тези десетки хиляди граждани, минаващи – по неволя бавно-бавно -покрай стадиона в онази вечер. Гледах хората, които се стичаха на тълпи към входа. И едно нещо ми направи огромно впечатление.
Те бяха млади. Не просто 25-годишни, огромната част бяха около 20 години и по-малки. Възрастни лица просто не мернах, нито едно. Сигурно е имало, но са се разтворили до степен на незабележимост в огромното море от млади хора.
Това… ме смачка. Честно. Работата ми е такава, че аз общувам с доста млади хора, но това са най-добрите, най-талантливите, най-кадърните и образованите от това поколение. Елитът му, без преувеличение. И нищо чудно, че имам огромна вяра и надежда в тях, че те ще оправят онова, което ние не успяхме. Че ще създадат едно по-хубаво бъдеще за България. Те… са по-добри от нас – в общи линии в почти всичко. А в това, което не са, ще станат с годините, просто им трябва опит и време.
В петък вечер изведнъж видях другите млади. Онези, по-обикновените. Повечето. Масата. И се уплаших. Те отиваха на това събитие като на второ пришествие, като на нещо изключително. Онези млади, които не отиват на концертите дори на световни звезди – защото знаем колко хора събират такива концерти и при това много от зрителите им съвсем не са в първа младост.
Не ме разбирайте криво. Не искам да налагам никому своите критерии. Никога не бих подкрепил никаква забрана на каквато и да е музика. Всеки има право да слуша каквото си иска и никой няма право да му се меси или да му дава акъл и оценки.
Обаче никой не може да ме спре да имам мнение. И неволно, гледайки всички тези лица, си помислих: ако за тези толкова млади и толкова много хора концерт на Слави Трифонов е представата им за култура (!), за грандиозно събитие и стойностно забавление и изкуство… тогава какво бъдеще ни чака?! И ето тук се уплаших. Много.
Сигурно защото, подминавайки огромната тълпа, в единия край на стадиона (националния стадион, в центъра на София, точно над стичащото се множество) стърчеше билборд на бТВ – иначе рекламиращ нещо друго – на който пишеше: „Добре дошли на село!“.
