Луксът идва в къщата ни като наш гост, след това се превръща в скъп приятел, а накрая става наш господар. В стремежа си да имаме нещо по-добро, под влияние на скоростно развиващите се технологии неволно ставаме обременени от тях. Така губим голяма част от времето си в използване на различни устройства, заради които забравяме околната среда, преставаме да се движим и губим живия контакт.
Да имаш смартфон, огромен телевизор – също смарт, печка и прахосмукачка последно поколение, миялна машина, обзавеждане и, разбира се, подобаваща на това равнище кола е знак за удобство и престиж. Постигнато благосъстояние, което спасява от умора и досадни действия, като например да слезем от колата, за да отидем до кварталния магазин. А какво остава за това спокойно да изчакаме реда си, докато касиерката приключи с човека пред нас?
Така удобството, в което се търси упование, се превръща в една отделна среда, носеща своя комфорт, но и правеща ни статични и неадекватни към случващия се живот. Улеснението спестява време и енергия, но също и възможността да се срещнем очи в очи с реалността.
Визията, образите, които вече са неотделна част от ежедневието, придават впечатление за автономност и независимост, поглъщат ни във властта си. Така целият ни бит е променен. Ако направим сравнение с времето преди интернет и мобилните устройства, ще забележим, че тогава хората са обръщали внимание основно на заобикалящата ги среда. На интериора и екстериора, на уюта. Използвали са природата не само като източник на красота, но и като мерило за спортни и човешки постижения.
Днес прекарваме часове наред в дистанцирани разговори в интернет, като често стоим и само за да видим какво се поства. По-лесно е да честитим рождения ден на някого, пишейки на “стената“ му, отколкото да му се обадим.
В същото време бихме могли да прочетем книга, да се разходим , да видим залеза, дъжда, който вали някъде далеч. Да отидем в някое заведение и да завържем разговор с човека до нас. Все ще успеем да го направим. А защо да не открием и любовта.
Резултат и израз на подобни изводи е едно ново движение, свързано с минимализма – така, както го познаваме в изкуството, доколкото в основата му лежи максимата, че ‘‘малкото е повече‘‘. То също се нарича минимализъм, но е ориентирано към начин на поведение в ежедневието.
Идеята е за ограничаване или отказване от някои технически придобивки или използването им само в най-необходимата степен. Това важи и за всички вещи около нас. Някои предпочитат вместо с кола да стигнат до работа с колело. Да ограничат потреблението до основни неща. Да се радват на непосредствените неща и да творят. Всъщност, да изпитват радост и пълноценност от живота.
През 50-те години на миналия век такива идеи защитаваха битниците. Хора, които не приемат нарастващото технологично и консуматорско развитие и предпочитат да запазят връзка с естествените за човека неща, търсейки един по- хармоничен живот.
Идеите им произлизат от дзен будизма или по-скоро от западния интелектуален прочит на учението на Буда. Така основната цел на будизма, освобождението “мокша“ и правилното поведение “дхарма“ те тълкуват и се опитват да прилагат по свой начин. За съжаление, приемайки чисто интелектуално философията на будизма, без необходимото посвещение и разграничение някои от тях се изгубват. Но други стигат до японските дзен манастири, където остават с години.
За повечето хора не е необходимо да станат будисти, за да се освободят от впримчеността си от вещите и технологиите. Това зависи изцяло от тях и от решението им сега да изгасят екрана и да обърнат поглед към живота.
Представяме ви един такъв сред нас – Жюстин Томс.
