Нощ след концерта на източногерманското инди рок трио Monozid в рамките на десетия юбилей на фестивала миналата есен. Нощта преваля, отива накъм 4 сутринта. А в шест трябва да пътуваме за Истанбул, за да докараме Dead Elvis и придружаващото го трио сикхи The Great Munzini & The Astonishing Sotos за по-малко от половин денонощие в София… Краставички от буркан, изтрезвителен зелев сок, аналгини – и отново сме на път. Останалото за колоездачната обиколка на границата с Турция го знаете вече…
На Таксим в неделя по обед, сред многомилионното множество, малко трудно можеш да разпознаеш, кой е сикхски рокендрол турист и кой не. Но ние веднага се разпознаваме. След няколко разговора по телефони, предоставени ни от любезни преминаващи, много ръкомахане и т.н. И, ето ни в компанията на Мурат, организатора на цялата турска отсечка от турнето на траш рокабили лейбъла Monster Mash, няколко симпатични момичета от екипа там, и тримата ни главни герои – Гуеш Урван, Хара Вимана и Джадугар (известен още като “Краля на индийския рокендрол“). Пием чай в една от приятните летни улички в долната част на „Бейоглу“ и чакаме и Dead Elvis да се появи. Появява се. Без маска на зомби. Ние сме едни от малкото, които са виждали истинското му лице. А също така и от малцината, пили чай с The Great Munzini без тюрбани. Тюрбаните си ги носят в куфари, които едвам успяваме да натъпчем в колата. Китари няма, защото самолетната компания, с която летят (и са се зарекли никога вече да не летят с нея) им е направила проблеми за „свръхбагажа“. Както и да е, съумяваме, понеже сме DIY, да уговорим пътьом две китари, усилватели и барабани от наши сподвижници и фестивални деятели, помагали ни нееднократно – „Лоши Петли“, „Котки Под Коли“, Иво Цандев и т.н.
Пак пътьом се разговаряме за ситуацията с гаражния рокендрол в Джаму и Кашмир, а още и в Бразилия и Уругвай, с които страни нашите герои имат тесни родствени взаимоотношения. Още: за любими наши артисти като Human Trash, The Fabulous Go-Go Boy From Alabama и The Amazing One Man Band, чиито истински лица също малцина са виждали, а сред тези малцина са именно „Мунзините″… и за Хюго Рейс, който през май 2014 отново се кани да гостува на „Аларма Пънк Джаз“. Оказва се, че когато и на двамата им се случи да пребивават в Бразилия по едно и също време, Джадугар е басистът на тамошната група на Хюго.
След много пътно-транспортни перипетии, стигаме до клуба около полунощ. А там ни очаква самият Зезоолу (също с тюрбан). Защо правим всичко това ли? Защото дяволската музика е преди всичко страст и риск. Евтиния шоубизнес го оставяме в ръцете на кръчмарите, тъй като нас ни интересуват по-метафизични музикални въпроси, нямащи никаква допирателна с „етното, регето и лесносмилаемите форми на поотживелия даркуейв от съветско време“ и ако искаме нещо тук, в нашата допотопна действителност, да се пораздвижи, трябва да рискуваме и да правим всичко онова, което изглежда неразбираемо за т.нар. “промоутърска каста“ в географските ширини, в които ни се е паднало да живеем. Алилуя, братя и сестри! Забавлявайте се! The Great Munzini & The Astonishing Sotos излизат на сцената!
