В конферентната зала пред нас се изправя 52-годишната Силвия. Въпреки тъмните очила, треперещия глас и анонимността (не е с истинското си име) развълнуваната жена иска да ни разкаже своята история и какво точно е преживяла. В парк-хотел „Бачиново“ в Благоевград лекари, пациенти и журналисти сме се събрали на семинар под надслов „За да ме има повече време вкъщи“, организиран от федерация „Български пациентски форум“. Говорим за рак. За един от най-разпространените видове рак – този на дебелото черво. От това се умира.
Силвия трябвало да претърпи гинекологична операция. Преди това нейният гинеколог налага колоно- и гастроскопия, защото се натъква на всякакви находки, докато извършва рутинни операции. Тогава откриват карцином на дебелото черво. Силвия започва моментално лечение. Онколозите стартират и първия курс химиотерапия преди операцията за отстраняване на тумора. Вече е имала и разсейки в черния дроб. Предупреждават я да приема нещата такива, каквито са. Следват 6 курса химиотерапия.
Настъпва време за операция. Преди извършването ѝ Силвия отново отива на изследване – когато излиза от упойката, чува от доктора следното: „Вие вече нямате тумор на дебелото черво – стопил се е, капсуловал и дори маскирал, за да не се види на апарата“. Все пак Силвия постъпва за операция, за да се изреже тъканта, където е бил карциномът. Избират лапароскопска операция. След пет дни е изписана все едно никога не е била болна. Продължава с химиотерапията и сега след 8-мия курс се чувства добре.
„Оттук насетне каквото Бог каже… Животът продължава за мен, не съм спряла и не съм отказала от нищо. На 52 години съм. Имам деца и внуци, длъжна съм да живея заради тях“, заключава изложението си пред нас Силвия. Оттегля се в дъното на залата сред ръкоплясканията ни.
След нея излиза Васил. Изглежда някак си странно спокоен. Пита дали искаме подробности за всичките му перипетии. Кимваме с глава. Чува се и едно глухо „да“. Той споделя, че никога не е боледувал, даже и от грип. Спортувал, карал колело. На 50 години водел активен начин на живот. Една неделя тръгнал с компания към Черни връх. След половин час ходене започва сериозно да се задъхва. Разбира, че не може да продължи и се прибра вкъщи с тягостно чувство. Но на следващия ден започва работната седмица и Васил както обикновено се приготвя за задълженията си. В понеделник не успява да се изходи. Вторник също. Сряда, четвъртък… а в петък буквално започва да повръща отрова. В събота е приет по спешност с диагноза рак. Следва спешна операция.
Постъпва в онкологията. Редува химиотерапия и антибиотици, понеже раната се възпалява. Започва възстановяването. Но на скенер лекарите откриват петно на черния дроб. Оперират и черния му дроб, от което се възстановява много трудно. Васил обаче е категоричен. Никога не се е отдавал на депресията и на подобни състояния. Приема нещата такива, каквито са. Слуша лекарите и изпълнява. Откриват образувания и на лимфните възли. Отново се подлага на операция. Скоро му предстои още един курс химиотерапия. „Изведнъж дойде, дано си отиде пак изведнъж“, заключава Васил след общо 5 операции.
За да не се чува това изречение, думата или по-скоро действието е профилактика. Всички се обеднихме около това становище. Но с информацията, че българинът все още не се подлага на скрининг, страхува се от изследвания и силно се притеснява от прегледи.
Онколозите съветват
Проф. д-р Галина Куртева е химиотерапевт. Тя работи със своите пациенти в борбата с тежката диагноза. Всички сме наясно, че колоректалният карцином е важен социално-здравен проблем поради високата му честота. Статистката сочи, че ракът на дебелото черво се увеличава с всяка измината година. Ако през 1994 година заболелите в страната са около 2400, то днес те са вече над 3100-3200 души, като цифрата постоянно расте.
Колоректалният карцином заема второ място като абсолютен брой на неопластичните заболявания след карцинома на млечната жлеза при жените и след карцинома на белия дроб при мъжете. Честота на заболяването в световен мащаб варира, като тя е най-ниска в Африка и Азия, а най-висока в Северна Америка, Европа и Австралия. Трябва да се запомни следното: ранният стадий често протича без симптоми. По тази причина скринингът е изключително важен за ранното диагностициране. Когато туморът започне да расте, може да се получи кървене или дискомфорт в червата. Това е едно общо понятие с редица симптоми, на които мнозина от нас не обръщат внимание. Такива симптоми са: промяна в изхожданията, тъмни или черни изпражнения, редуващи се диария и запек, лентовидни изпражнения, кръв в изпражненията – тъмна и/или ясна, загуба на апетит и съответно загуба на тегло. Когато се стигне до гадене и повръщане, тогава вече със сигурност не говорим за начален стадий на заболяването.
Митове около рака на дебелото черво
Като най-тенденциозно проф. Куртева определя твърдението, че ракът на дебелото черво води със сигурност до смърт. Диагностициран рано, 5-годишната му преживяемост е над 90 % . В следващите стадии тя пада процентно. В трети стадий е 25-45 %, като у нас туморът най-често се открива в тази фаза. В четвърти, последен стадий преживяемостта е под 5 %. Друг мит е, че ракът на дебелото черво се открива главно при мъжете. Всъщност болестта почти равномерно засяга двата пола.
Невярно е и че заболяването се отключва само при фамилна обремененост. Реално около 80 % от случаите на рак на дебелото черво са спорадични. Тоест, не е задължително във фамилията да е имало случай, за да се прояви заболяването. Също така постоянно се повтаря, че е изключително трудно да се подготвиш за колоноскопия и съответно е крайно болезнено. Всъщност обикновено пациентът следобедно приема медикамент, пази се диета от един ден и на следващия е на изследване. Възможно е да се приложи и анестезия, но рискът от перфорация се намалява, ако не се използва такава.
Професор Куртева подчерта, че в никакъв случай полипи не означават непременно диагноза рак. Защото те обикновено са доброкачествени. В своето развитие биха могли да доведат до злокачествено израждане, но това не е еднозначно. Приетата възраст за провеждане на скринингови изследвания е 50 години. Скринингът обхваща заболяването в неговия предклиничен стадий. Изследват се здрави пациенти и се следи тяхното общо състояние. При хора от рискови групи, с фамилна обремененост и възпалителни процеси в червата профилактиката може да започне и от 40-годишна възраст.
Основното лечение е хирургичното. Всички други процедури (лъче- и химиотерапията) са съпътстващи, уточни хирургът професор Куртев. Но всъщност какъв е срокът от нормалния епител през аденома до късния аденом и ранния карцином, за да се развие този процес? Смята се, че този период трае от 2 до 5 години, а някои автори предполагат 5 -10 години. Тоест, това е твърде бавен процес. До третата година най-често са наблюдаваните рецидиви, като това се отнася не само за колоректалния карцином. Но не означава, че като се премине 3-а, 4-а, 5-а година спира наблюдението. Следеното на пациента продължава дори и след това.
Рискови фактори
Непроменимите рискови фактори включват лична или фамилна анамнеза за рак на дебелото черво, аденоматозни полипи и лична история на хронично възпаление на червата.
Проучванията сочат като рискови фактори още: меню с високо съдържание на животински мазнини, съответно ниско съдържание на фибри; заседнал начин на живот; честа употреба на тютюн и алкохол; честа употреба на червено месо и/или преработени меса.
Как да се предпазим?
За да се намали рискът, някои автори препоръчват прием на фолиева киселина, както и на аспирин. Интересен факт е, че при българското население се наблюдават ниски нива на витамин D, въпреки честота на слънцегреене. Приемът на витамин D намалява възможността от развитие на карцином на дебелото черво.
В последно време се твърди, че куркумата и куркумина имат противотуморен ефект. Професор Куртева сподели, че е открила една-единствена научна статия, в която пише, че такова изследване е проведено. Но впоследствие не е повторено. Тя е категорична, че с нищо не трябва да се прекалява. Няма такава формула, по която да се редуват добавки и храни и да е сигурно, че ще избегнете появата на рак. Единственото, на което трябва да се разчита, е своевременната профилактика и постоянни опити за общ здравословен начин на живот.
През 2011-а заболелите от рак на дебелото черво у нас са около 3160 и то с късно открити туморни образования. Лекарите почти не виждат болни в първи стадий, когато шансът за пълно възстановяване е решително по-висок. Затова призовават да не се страхуваме от профилактичните прегледи след определена възраст, а да се грижим отговорно за нашето здраве, дълголетие и спокоен начин на живот.
Не държите да ги разочаровате, нали?
