Започва се със слаби болки в дясното подребрие. Те ту затихват, ту се усилват и когато с месеци след това не се появяват, забравяте за проблема. Но изведнъж настъпва момент, в които болката става толкова непоносима, че едва успявате да процедите “ще ми се пукне жлъчката“. В действителност това едва ли ще се случи. Обаче не бива да се успокоявате след затихването на поредната криза. Силната болка е сигнал, че камъните в жлъчката или са тръгнали по пътя през каналите, или са станали толкова големи, че са го запушили. Тогава идва истинската опасност, защото такива симптоми могат да означават или гангрена, или начало на злокачествено образувание. Операцията ви е вързана в кърпа, но защо трябва да се стига дотам? По-добре вземете мерки, преди да стигнете до хирурга.
Как се образуват
Жлъчният мехур представлява малка торбичка, прикрепена към черния дроб. Заедно с каналите той изпълнява важна пречистваща функция. В мехура сe събира изработената от черния дроб жлъч, която разтваря и преработва мазнините. 80 на сто от състава на жлъчката е холестерин – вещество, подобно на мазнината, съдържащо се в храната и в нашето тяло. Излишъкът от този холестерин сe отлага във вид на камъни. Жлъчните камъни са малки като песъчинки, но могат да стигнат големината на топче за пинг-понг. Те са три вида. Най-чести са холестеричните, а най-рядко срещани – билирубинобитс, които съдържат жълтокафяв пигмент, дължащ се на калция. Между тях по честота на заболяванията са смесените видове.
И въпреки чe жените ядат по-малко мазна храна от мъжете, те боледуват почти 4 пъти по-често. Причината е в женски те полови хормони – естрогeнитe, които стимулират образуването на камъни в жлъчката. Болестта е характерна и за попълните хора, тъй като техният организъм съдържа повече холeстерол – враг номер едно за жлъчката. Появата на камъни в жлъчката може да се дължи и на генетични фактори, но може да се предизвика от храненето. Опасни са всякакви форми на едностранчиви диети, включително и бедните на витамини храни, защото активизират жлъчния сок.
Храни – стражи
Ако макар и малко сте предразположени към появата на камъни в жлъчката, дайте предимство на изкиснатото краве сирене, изварата, пчелния мед, риба и пилешко месо без кожата, кашкавал. Важно е да се ограничат всички видове животински мазнини, кравето масло, сланината, тлъстите меса, включително и маргаринът. Вместо тях използвайте растителни масла, слънчогледово и царевично олио, зехтин. Забравете пържената храна и я заместете с печено или варено. А плодовете и зеленчуците трябва да присъстват редовно в дневното ви меню. Особено ябълките и прясно изцеденият ябълков сок, заради съдържащия се в тях пектин.
„За“ и “против“ лечението от природата
От природните методи на лечение лекарите препоръчват без ограничение да пият алкалните минерални води. Те успокояват болката и действат очистващо на жлъчния мехур и стабилизират състава на жлъчката. Не се доверявайте обаче безрезервно на народната рецепта за топене на камъните с комбинация от зехтин и лимон. Лимонената киселина може да разтвори само холестероловите камъни на по-малки парчета, без да ги унищожава. Зехтинът пък активира процеса на изливане на жлъчката в червата. Смята се, че след като лимонът разбие камъните, зехтинът ще ги “измъкне“ от жлъчката. Но е възможно и обратното, да се стигне до запушване.
Кога да викаме линейка
Няма безобидна жлъчна криза, ще ви каже всеки специалист. Най-малкото заради непоносимата болка. Тя би могла да протича и с допълнителни усложнения като гадене, повръщане, неприятен вкус в устата. Ако са налице и тези симптоми, веднага бързайте към болницата. Защото не се знае дали това не е началото на сериозния проблем, когато камъните запушат мехура или каналите на общите жлъчни пътища. Тогава заболяването често е съпроводено и с т.нар. механична жълтеница – пожълтяват видимите лигавици, каквато например е бялото на очите. Болката е силна, температурата се покачва.
Операцията – не на всяка цена
Ако преди години лекарите се презастраховаха и при жлъчна криза веднага режеха и махаха цялата жлъчка, сега много внимателно се преценява дали изобщо се налага хирургическа намеса. Ако се стигне дотам у нас вече се прилагат два от модерните методи: ендоскопски и лапароскопски.
При ендоскопския метод се вадят само камъните от жлъчните пътища. През хранопровода и стомаха се вкарва фиб роскоп, който оцветява жлъчните пътища. Под рентгенов контрол се разширява изходът на жлъчните пътища и ако има камък, той се вади с ендоскопа, към който има прикрепена т. нар. “кошничка”.
Лапароскопска операция се прилага при отстраняване на целия жлъчен мехур. Важно е да знаете, че това е задължително само при възпаление, гангрена или продължително наличие на камъни, което често води до предраково заболяване.
На запад наричат този метод еднодневна хирургия, защото следоперативният период е само 24 часа. На коремната стена се правят 3 петмилиметрови разреза, през които се вкарват миниатюрната камера и двата работни инструмента. Мехурът се изважда през пъпния отвор.
