Всички знаем и можем да изредим стотици причини да се чувстваме ужасно в България. И го правим. Някой път е нужно и аргументите ни са железни, друг път си е обикновено мрънкане. Хубавото е, че за разнообразие можем да извадим и нещо положително от света наоколо. И то не едно. А цяла азбука от неща, които са тук около нас и са приятни. Ето ги:
A като „Азбука“
Така де. Неслучайно официален празник у нас е 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Ако не знаете, с влизането на България в ЕС от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука. Изобщо, буквите са ни важни.
Б като „Баба ти“
Има страни, където на 18 г. те изритват от вкъщи и ти казват „оправяй се“. Може би е градивно в известен смисъл, но пък там навярно не знаят какво е да преядеш с бабини мекици след тежък махмурлук, любовен катаклизъм или просто ей така. Ние обичаме своите баби и те готвят най-добре в космоса. Всеки знае това.
В като „Винарство“
Истината, която мнозина пренебрегват, е че има доста добри традиции във винопроизводството у нас. На пазара се срещат чудесни български вина, които не отстъпват по нищо пред европейските. Можем да се похвалим и с традиционния български винен сорт червено грозде Мавруд, от който се прави и червеното вино със същото име. Считан е за един от най-старите и висококачествени местни сортове и всеки, който е опитвал, знае.
Г като „Гергьовден“
Кой не знае Георги, кой не е чувал за него. Най-разпространеното мъжко име у нас. Това не е просто някакъв си имен ден, това е всенароден празник. Няма човек, който да не познава поне един Георги. В този ден хора масово предизвикват на дуел собствения си организъм, като някои излизат от битката с достойнство, други – не точно, но всички са щастливи. Всъщност, повечето празници и тържества – лични или не – у нас преминават на ръба на човешките възможности. Което трудно се наблюдава на друго място.
Д като „Демокрация“
Пак ще кажете „каква ти демокрация тук“, но преди това погледнете какво се случва в други страни по света, където още има открита еднолична власт и отсъствие на основни човешки права, да не говорим за facebook и google. Свикнали сме да се мерим с най-свободните, богатите и развитите, просто защото сме в техния клуб. Но в глобален мащаб демократичното общество, в което ние, да, ние живеем, някои могат само да си го мечтаят.
Е като „Eзици“
Българският не е много популярен език и затова тук масово хората знаят английски, а по-ученолюбивите – и по няколко чужди езика. Ако си чужденец в центъра на София, ще се ориентираш много по-добре, използвайки английски език, отколкото в много други европейски столици и изобщо места на земята. Удават ни се езиците и това си е… И всички по-префърцунени да знаят, че британското произношение, първо, далеч не е толкова важно, важно е да се разбереш с хората. И второ – това, че ти си мислиш, че говориш на „бритиш инглиш“, обикновено си го мислиш само ти.
Ж като „Жени“
Който смята, че външният вид не е от значение и всяка обезкосмена и слаба жена с хубави гърди е жертва на изкуствено наложени сексистки стереотипи за красота, да пропусне тази точка. Има много клишета и комплексарски становища за величието на българската нация и това колко сме големи. Красотата на жените тук обаче не е едно от тях. Факт е, че в повечето случаи хетеросексуалните мъже чужденци, попаднали в България, буквално стават разногледи на улицата. Лошото е, че нашите малко са приели за даденост да са заобиколени от дами, сякаш излезли от кориците на списания, и някак си не си дават много зор да ги спечелят… Ами, хубави сме, да му се не види.
З като „Закваска“
Hell, yaeh! (казано на чист български, хм – бел.ред.) Ето това е. Кой не знае за нашето кисело мляко. Дружбата ни с любезния японски народ в голяма степен стъпва на неподражаемата бактерия лактобацилус булгарикус, благодарение на която имаме огромната радост да произвеждаме, консумиране и изнасяме зад граница не разни пластмасови йогурти, нишестета и изкуствени сметани, а истинско, хубаво, полезно за коремчето и какво ли още не българско кисело мляко. А и всеки може да си закваси вкъщи. Хапвайте, това е привилегия.
И като „Идентичност“
Идентичността е въпрос на самоопределяне. Не пречи да си гражданин на света и да си българин едновременно. Много от нас се самоопределяме като такива. Без излишен патриотарски патос. Просто защото идва някак естествено. Дали заради някое лято край морето на палатки, или заради бабата с мекиците и киселото мляко… Всеки си знае защо. Може да е много хубаво да си българин по идентичност. Както си го направиш.
Й като „Йодни пари“
Които откъде идват? От моретооо! Много са полезни. Повечето от нас не знаят това, разбира се, защото всеки път, когато отидем на море, обикновено си лягаме точно когато те излизат. Както и да е, де, морето е хубаво нещо и не всяка страна има излаз на такова. Жалко, че става все по-нетърпимо на българската крайбрежна ивица поради презастрояване и простотия.
К като „КОЙ?“
КОЙ? със сигурност е гаден и изобщо целият този модел е някакъв ужас. Задкулисия, монополи, кукловоди и т.н. Хубавото е, че хората почнаха да се питат и да се интересуват от това какво се случва. Може би пък някои избраха да живеят тук без апатия и с желание за промяна. Което само по себе си разбива основите на примиренческо-деградантската нагласа, че всичко е изгубено. И повдига въпроси. Като „КОЙ?“.
Л като „Лютеница“
И изобщо домашното производство. Не навсякъде си приготвят зимнина от домашно отгледани плодове и зеленчуци, а тук това си е масова практика. Светът консумира все по-гадни и вредни неща и е полудял по скъпата идея за природосъобразно хранене, докато баба ти или бабата на съседа ти винаги те зарежда с безумно вкусни туршии и неща от градината си. Относно самата лютеница – тя наистина си е специалитет у нас и има страшно много видове, както добре знаем. Едросмляна, пикантна, каквото ти душа иска… Ех..
М като „Музика“
Често се случва да гледаш холивудска продукция и по време на драматична батална сцена да разпознаеш как на заден фон звучи „Притури се планината“. Фолклорната ни музика е извор на вдъхновение от стотици години и носи мистична, особена енергия, която вибрира чак до открития космос, дори и да не беше изстреляна там.
Н като „Нестинарство“
Онзи древен езически култ, при който хора танцуват боси върху жарава въглени, след като са изпаднали в транс. Такова чудо можеш да видиш само на още едно място – при гръцките ни съседи. Доста колоритен обичай, който се е превърнал предимно в атракция. Което отново напомня, че имаме безброй предпоставки за развиване на успешен туризъм. Любопитен факт е, че и тази традиция, както много други у нас, съчетава езичество и християнство. Църквата обаче категорично е обявила този обичай за демонизъм. Муахахаха!
О като „Обичам“
Приятели, теб, семейство, животни, растения, вечер в парка, зимата в планината, „да пуша, да пия и да ям“ и какво ли още не… Тук, въпреки че не сме горещи като португалци, които целуват тъща си по устата, все пак сме мили, прегръщащи и сърцати. Балканската кръв си е балканска кръв, емоциите често са на макс и огън бушува в гърдите със спорадичен риск от ексцесии. Но така си е… Нрави.
П като „Продължаваме напред“
Винаги, каквото и да става. Тази реплика е малък лъч на оптимизъм в повсеместното черногледство. Всъщност, обратно на множество противоположни твърдения, това си е една много оптимистична максима и много вярна. Ние някак винаги успяваме да продължим напред. Дори „на магия“. Ако пък Пулев беше бил Кличко, след тази буква сигурно щеше да пише „природа“. Която не се нуждае от повече суперлативи, а от проста, но осъзната грижа.
Р като „Родопи“
Ето я природата. Пещери и скали. Язовири, мостове, езера, върхове. Лековити минерални извори. Тучни поляни. И гостоприемни баби, които ще ти наготвят чудни гозби. Най-разпространената легенда разказва как в Родопите е роден митичният певец Орфей, който омайвал с вълшебната си музика хора и животни. Но местните винаги могат да разкажат някоя голяма тайна специално за теб, докато хапваш пататник и не издържаш от добри чувства.
С като „Сезони“
Въпреки че напоследък в глобален мащаб климатичните промени алармират и тревожат, все пак можем да кажем, че лятото си е лято, зимата… Ок… Има дни, в които е 15 градуса през януари, но все пак виждаме и сняг. Има хора по света, които не знаят какво е това, честно. И ако мечтаете да живеете на място, където е вечна пролет, замислете се колко тъпо щеше да ви бъде, че пролетта, всъщност, никога не настъпва…
Т като „Трапеза“
Еманацията на колективния дух и заедността в различните й форми – обединяването около трапезата. Докато батко ти Джак от Минесота сигурно обядва пица на парче в неделен обеден зной, ти ядеш четвърто предястие и вече нямаш място за основното, камо ли за двата вида десерт, от които няма да има отърване, защото домакинът в лицето на баба ти, отново, ще се обиди завинаги. А и къде другаде ще чуеш хора от една фамилия да си крещят разгорещено след третата ракия, обсъждайки вечната тема „Кога беше по-добре.“ Класика.
У като „Уют“
Тук почти всеки си има собствено жилище, в което създава предпоставки за дом и домашен уют. Това, че не сменяш квартири цял живот, както мнозина по света живеят, сигурно те лишава от адреналина на номадските тръпки и чувството за материална необвързаност, но пък ти дава усещане за принадлежност. Макар че, да – уютът е навсякъде. Най-много в прегръдката, по-малко в което и да било място.
Ф като „Философски разговори“
Сигурно често ви се случва някой да ви каже, че много философствате. Дам. Някак си е характерно да излезеш с някого в петък вечер и не просто да си говорите, но и да говорите за смислени неща от живота, а не само за филми, работа и фейсбук. В България спокойно може да си на 20 и да говориш с приятелите си за времето като четвъртото физическо измерение или просто за смисъла на живота. Има места по света, където ти е нужен специалист, за да проведеш смислен разговор. А и пари. Тук всеки си е специалист на другия и обикновено диванчето е заменено с чашка.
Х като „Хоро“
Автентичните фолклорни танци са нещо чудно и ако сте обременени от представа за силно гримирани момичета с тесни прищипани деколтета и брокатени клинчета, които танцуват на „Бяла роза“, разобременете се. Истината е, че освен красиво и сплотяващо хората, хорото е перфектното кардио. Не ти е нужен фитнес, нужна ти е ръченица. Неслучайно в народните песни толкова се възпяват тънките снаги. При цялото това подскачане…
Ц като „Ц-ц-ц“
Или това, че си недоволстваме на воля. OК, не е красиво вечно да критикуваш и е вредно само да се оплакваш. Така е. Но пък и задържането не е много полезно. Някой беше казал, че хубав човек лошо не задържа. Малко просташка фраза, но пък у нас напрежението се изпуска ежедневно и поетапно. Хората се псуват и се карат, но поне не изперкват редовно и спонтанно, и не се превръщат от „любезния мил съсед, от когото не съм очаквала такова нещо“ в масов убиец. Не дай си, Боже… Така де. По-добре кофти съседи, замислете се.
Ч като „4:4:2“
Или изобщо спорта. Без прекалено възвеличаване, не може да не отчетем, че си имаме спортисти, благодарение на чиито постижения и победи много от нас са си простили грандиозни грешки, предлагали са брак в пика на необуздана еуфория, целували са най-добрия си приятел на неподходящи места и са изживявали едни от най-незабравимите си емоционални върхове изобщо. Спортът е хубаво нещо. Няма да е зле да започнем и да практикуваме, а не само да гледаме. Все пак сме на някоя от челните позиции по затлъстяване в Европа…
Ш като „Шкембе“
„И шкембето люто, горещо, ми е най-любимото нещо“ – твърдо беше констатирал някой преди години. „Бира и шкембе, говоря за неделя сутринта“, се пее в любим рап рефрен. Изобщо, дори да сте заклети вегани, трябва да признаете, че тази чорба е неизменима част от културната ни действителност и причина за възкресението на мнозина след апокалиптични уикенди, от които няма спомен, а само чувство за вина… О, шкембе!
Щ като „Щъркел“
Един от символите на българското село. И на лятото, прекарано там. Това не е просто мила птица, която носи бебета и каца по комините на хората. Щъркелът е детство и природа. Той е социално животно и обикновено се настанява сред хората. Обича да е при нас. Така че, ако селата тотално обезлюдеят, на щъркелите ще им е самотно. Любопитен факт е, че, за разлика от нас, те са моногамни по природа. Милите душици.
Ъ като „Ъпсурт“
Големи са. Дори да не сте фен на Хазарта, „Ъпсурт“ са емблема на интелектуалната съпротива срещу абсурда и простотията навред за поколения българи. Едно от доказателствата, че по тези земи поезията винаги ще блика от душите и ще се влива в ушите и сърцата на нуждаещите се от просветление. Всяка епоха си има будители за ужас на черногледите фаталисти, според които сме ударили дъното. Докато има гласове „срещу“, ще има и смисъл.
Ь като …
Тук приемаме идеи, защото в „Бинар“ вярваме в необятната креативна мисъл на хората наоколо. Особено тази на нашите последователи.
Ю като „Югоизток“
О, южна кръв, о, южни нрави! Всъщност, светът сигурно не се дели толкова на изток и запад, колкото на север и юг. Друго си е да ти е по 6 месеца нощ и да не сваляш пухенката. Слънцето не е просто източник на витамин D, то е източник на любов и топлина за хората, която те да използват в контактите помежду си. Има едно понятие „personal bubble”, което обозначава чисто физическото лично пространство, от което се нуждае човек, за да се чувства комфортно. Доказано е, че в по-северните страни този балон е по-голям. Тук си се гушкаме и всичко си е нормално.
Я като „Я, колко хубаво!“
Да, ето – цели 30 прекрасни повода за усмивка днес. Винаги ще можем да недоволстваме – и трябва. Задължително е. Но това не пречи да се наслаждаваме на всичко добро наоколо. А „да се наслаждаваме“ не значи да сме изкуствено позитивни и да четем селфхелп литература за отключване на трета чакра. Доказано е: това да се насладиш на туршията си носи много по-голям смисъл и удоволствие.
