Главоболие, кървене от ушите и очите, опадане на косата и ноктите. Такива са симптомите на еболата. На този етап съм с главоболието от новините по телевизиите, радиата, вестниците и сайтовете, които като психично разстроени пернати птици каканижат едно и също.
Имаме ли причини да се притесняваме, колко са жертвите у нас (те са нула), как да се предпазим, къде да намерим ваксина, ама то нямало ваксина, ама вече има ваксина (нов продукт в продуктовото портфолио), със сигурност обаче има книга, написана от един българин за еболата, има ли вече жертви в Румъния (ами няма), има ли вече жертви в Сърбия (няма), има ли вече жертви в Турция (няма), поне в Гърция има ли? Няма.
В същото време, преди и сега, по 70 души умират всеки ден из пътищата на Евросъюза, без да броим прегазените ей тъй, както са си стоели, по спирки и тротоари. Попитах един познат – убеден, че у нас всеки ден, всеки час ще избухне епидемия – колко смята, че са жертвите на ебола и той занемя. В цяла Европа те са две.
„Умрелият в Македония британец не е бил болен от ебола“.
Човекът си отишъл от алкохолизъм. Класика. Нещо без еболата се продава като с ебола, защото иначе няма да се продаде толкова добре. („Британец в Македония умря от цироза на черния дроб“ не е оправдано някак си да го пробуташ на първа страница.)
Миналата седмица една снимка, която обиколи света, усмири спекулациите, че вирусът се пренася по въздуха. На нея облечени като космонавти американски медици пренасят на носилка евентуално заразен, а до тях крачи мъж с костюм и клипборд, явно не им стигат скафандрите.
Затова пък в България вече имаме носилки за заразно болни от ебола, изолатори, топлинни скенери и защитно облекло. „В България ебола е под контрол“. Ами че то няма ебола, как да не е под контрол.
Това е сигурно единственото, което ни е под контрол – нещата, които нямаме.
Има обаче още манипулативни фанфари: „Ебола срещу света“,“Светът губи битката срещу ебола“. Светът не е САЩ (също двама заразени с вируса – медицински лица, група с висока степен на риск) и Европейския съюз.
Светът в Южна Америка води други битки. Над 45 хиляди души, един град колкото Монтана, са заболели от пренасяната от комари денга във Венецуела. В Бразилия заразените с фаталния вирус са 3,2 милиона. В Япония заради денга властите са призовали хората да избягват градските паркове и да не свалят маските на лицето, които така или иначе японците носят като аксесоар. Обаче никой не казва на американците и европейците да спрат да ходят на фестивала в Рио или до Фуджи.
А Африка си се оправя сама, както винаги досега. Или по-скоро не. Събрали са само четвърт от необходимия 1 милиард долара за борба с вируса. Проблемът на Африка е, че има твърде много африканци, между които – кандидати за нелегални емигранти.
Зле прикритото желание да се раздухва паника от ебола е начин да се оправдае антиимиграционната политика в Прекрасния нов свят,
да се изкрънка още бюджет за огради, скенери, регистри, рестрикции, да се затегнат границите. Една епидемия с 8400 предполагаеми и потвърдени случаи на ебола на Черния континент е чудесна възможност. Телевизиите у нас преувеличават – първо, защото се влияят и са послушни; второ, защото робуват на стремежа си за популярност. Новините за вируси са вируси.
Дори не си даваме сметка до какво може да доведе тази грижливо отглеждана фобия, тази внимателно поливана от различни гласове психоза. Какъв бумеранг в бъдещето е изкривяването на обществените нагласи и какви реални катастрофи с човешки жертви, но не предполагаеми, може да даде.
В едно безкрайно глупаво интервю измежду многото плява най-накрая научих нещо съществено и важно:
