Два дни преди идването на Повелителя на блус-траша и създател на един от най-важните ъндърграунд лейбъли в световната история Reverend Beat-Man в София ние ще се върнем година назад, за да припомним на уважаемия слушател първите стъпки на Voodoo Rhythm Records по нашите земи. Физически, имам предвид – с гостуването на King Automatic, един от основните аристи на лейбъла… Защото спиритуално Voodoo Rhythm отдавна имат своеобразно посолство и тук в лицето на Go Citizen!
Клипът, който току-що гледахте, пресъздава достатъчно красноречиво Voodoo Rhythm-атмосферата, която успяхме да постигнем миналия октомври на „Аларма Пънк Джаз“, а за този петък с Преподобния сме ви подготвили още по-грандиозно по своята упадъчност събитие. За него King Automatic ни написа следните пожелателни мили думи преди седмица: „Бийтман: Един човек, един барабан, една китара, един ГЛАС, 10000 причини да промиете душата си и да го последвате в Ада!”. А сега се връщаме отново към историята, защото миналата година освен в София, ние представихме King Automatic и в Русе…
Пропомняйки си кой е King Automatic, няма как да не отбележим, че именно покрай него миналата година се запознахме и със сегашния ни съорганизатор на мини-турнето на Reverend Beat-Man, a и погряваща група в случая – The Nuggers от Букурещ. Няма как да пресъздадем атмосферата на концерта му в Букурещ, където накрая в залата се изсипаха и всички гости от една традиционна румънска сватба, барабар с булката и младоженеца, но… на сцената беше нещо такова:
Иначе този причудлив персонаж, когото имахме безкрайната чест да гледаме и слушаме в София и в Русе миналата година, е французин от Нанси с украински корени. С американски, но понякога и с френски акцент. Казва се Джереми Малис, ако сте забравили, и миналогодишните му балкански концерти бяха част от същото турне, на което посети и за пръв път като King Automatic и родината на баба си и дядо си.
King Automatic свири седнал зад сет барабани, управлява фус-машината, соло-барабанчето и касата с крака, изсвирва фрази на клавир и хармоника, които семплира. И продължава с китара, излязла сякаш от личната колекция на Бо Дидли, чиято глава на грифа Джереми използва и за да бие по чинелите. Музиката му е авторска и оригинална, но е закачила – къде метафорично, къде буквално – и доста от ямайските и африканските ритми, блуса, Бъди Холи и дори „Крафтверк”. И от рокабили/сайкобили естетиката с всичките му там вампири-диабетици, кадилаци, чернобилски каубои и други странни създания и обекти на нашите мечти и кошмари.
Тук публикуваме част от интервюто, което той даде миналата година за БНР & Портал Култура:
Можем ли да кажем, че жанрът „човек-оркестър” изживява небивал успех тези дни, в които дори от финансова и логистична гледна точка е по-рентабилно да свириш на всичките инструменти, а не да пътуваш с цяла група?
Това го е имало и преди – в блуса, през 40-те и 50-те. Хора като Джеси Фулър с неговия контрабас, на който можеш да свириш и с крака. Хората винаги са откривали различни системи да свирят на повече от един-два инструмента едновременно. Но, разбира се, не като в наши дни – без кийборди и семплиране, както правя аз. Не се опитвам да съм част от някаква нова вълна в тази музика: просто свиря различни видове музика, която харесвам – с корени от 40-те до 80-те и 90-те – опитвам се да пиша песни и да създавам музика по свой вкус. Ако тя звучи като реге, правя я като реге. Ако е блус, получава се блус. Чувствам се напълно свободен да правя каквото си поискам. Което е различно от свиренето в група – там трябва винаги да питаш и другите, преди да предложиш нещо.
Какво слушаш най-често вкъщи?
Не слушам много музика вкъщи. Слушам повече музика в колата си. Защото вкъщи обикновено съм доста зает и дори не изпитвам нужда да слушам музика. Музиката е в колата ми и там слушам много и различни неща. Последно си пуснах Баланеску. Но може да е соул или блус в зависимост от настроението ми.
Към какво се стремиш повече като King Automatic – към обогатяване на звука или напротив – към изчистване и минимализъм?
Ами, просто не съм способен да правя музиката си по друг начин, освен по този, по която я правя – с цялата си инструментална екипировка. Не мога да изляза на сцената само като поет с китара. Не се чувствам готов за това. Имам нужда от всичките си електрифицирани неща на сцената, за да развия дадена идея.
Нека за финал да поставим абстрактния въпрос за Дявола като вдъхновение за един съвременен рокендрол-герой, какъвто ти несъмнено си… и за мечтите на музиканта – за близкото и далечното бъдеще…
Мечтите на музиканта! Мммм… Мисля, че моята мечта е да продължа да създавам музика до сетния си час… Не знам. А колкото до дяволското вдъхновение: иска ми се да съм вярващ – в нещо. Но в крайна сметка мога да разчитам единствено на себе си.
И ако сте пропуснали, ще имате и втори шанс. Онзи ден Джереми Малис ни писа, че в началото на 2015 г. издава нов албум за Voodoo Rhythm Records и иска отново турнето му да мине и през Балканите. Ако дойдете в петък на 17 октомври в Maze, ще можете да питате и самия Reverend Beat-Man кога точно. Побързайте и с набавянето на билет за Преподобния от Eventim, Ticketplus или „Дюкян Меломан“ – не само защото до края на работното време в петък са по-евтини, а и защото има шанс да не успеете да се вредите. Все пак, клубът поема максимум 200-250 души.
И не на последно място! Бинар и програма „Христо Ботев“ ще докуметират събитието от-до, но друго си е да сте на място, да чуете, да видите, дрехите ви да се пропият с миризма на сяра и тютюнев дим. И да ви просветне…
