Първият въпрос, който спонтанно си зададох, когато кацнах във Виена, беше: „Къде са всички?“ В сравнение с душна София, която буквално се пука по шевовете въпреки едва 1.5-милионното си население, Виена изглежда ужасно празна, но това впечатление е напълно погрешно.
Населението на Виена е около 2.2 млн. души плюс 400-500 хил. туристи. Столицата на Австрия е замислена като много по-мащабен град от София, пространството е в изобилие и хората не се блъскат, докато се разминават по тротоарите.
Тази широта и уважение към личното пространство се отразяват и в нивото на спокойствие – австрийците са много спокойни хора, усмихнати, говорят тихо, не се бутат в метрото и градския транспорт, не закъсняват.
Столицата на Австрия е известна с много неща – седалище е на династията на Хабсбургите (сред които най-известната днес личност е принцеса Сиси); тук творят Моцарт, Щраус, Густав Климт, а до 2000-та – и Хундертвасер.
Световно известни реалии са виенският валс, виенската архитектура, виенският шницел, виенското кафе, тортите „Сахер“ по името на хотела и по-точно на кафе-сладкарницата към него, в която са създадени.
Интересно е да се отбележи, че рецептата за прословутата торта „Сахер“ е пазена грижливо в тайна, така че оригинална торта „Сахер“ може да ядете само във Виена в едноименната кафе-сладкарница или ако си поръчате цяла торта по интернет от същото място. В зависимост от размера, цената варира от 13 до 35 евро (за цяла торта).
Пред сладкарницата винаги има опашка, а обслужването е безупречно. Водят ви любезно до масата, на която ще се настаните, накрая ви питат дали ви е харесало (Schmeckt es Ihnen) и въпросът не е формално зададен – сервитьорът иска да чуе вашия отговор; рестото ви се връща до цент.
Въпреки тълпите пред входа, цените не растат нагоре, а остават постоянни. Между другото, всички менюта на ресторанти, кафета и барове са напечатани. Не се срещат цени, написани с химикалка.
Явно пазарната икономика не е в сила в Австрия, бихме си казали ние българите, но грешите. Сметката е направена много добре и то в дългосрочна перспектива – към днешна дата с близо 140 години назад и доста напред.
Собствениците на „Сахер“ дори не са се полакомили да отворят верига, защото така биха загубили оригиналността си, а и сладкарница „Сахер“ е една от емблемите на австрийската столица. Тя продава около 360 000 торти годишно, отделно кафета и напитки. Произвеждат ги като през далечната 1876-та, когато са започнали – на ръка и не се хвърлят в рисковани финансови удари. Нещо, което е характерно за българската народопсихология.
Австрийците имат удивителната способност да създават национални марки или да карат историята да работи за тях.
Друга такава марка са бонбоните „Моцарт“. Има ги в съседния магазин. Кич или добра бизнес идея е да се използва името на световноизвестен гениален композитор, свързан с произход или жизнен път с дадена държава, за търговска марка и национална реклама? Повече второто, отколкото първото. Дори бихме могли да допуснем, че марката шоколадови бонбони работи и в полза на композитора. Днес Моцарт е по-известен и по-коментиран от редица свои също много талантливи съвременници.
Принцеса Сиси също е една от националните икони на Австрия, успешно трансформирани в търговска марка. Тя е много близка до героинята на Достоевски Настася Филиповна („Идиот“) и покойната британска принцеса Лейди Ди.
Една непокорна принцеса, достатъчно смела, за да нарича лицемерието с истинското му име, сякаш вечно бягаща от нещо, живяла повече извън Виена и може би една от първите кралски особи с хранително разстройство. Не на последно място – завършила живота си при трагични обстоятелства, също като героинята на Достоевски и британската принцеса. Под марката „Сиси“ може да намерите шоколадови бонбони, чай, закуска за 17 евро в „Кафе Централ“, едно от знаковите места във Виена, различни сувенири.
А нашите национални символи и марки? Къде са? Няма ли значими световноизвестни и задължително харесвани от много хора фигури у нас и типично български кулинарни явления? Има, разбира се.
Но въпреки наличието на едното и другото връзката между тях се къса – няма баница или сирене „Майстора“, няма компютър „Джон Атанасов“. И проблемът не е в авторските права.
Проблемът е в отношението ни към историята, или по-точно в това, че не знаем какво да правим с нея. Като нация ние българите имаме някакъв исторически комплекс – не уважаваме близкото си минало и все търсим задния вход към настоящето. Затова и често играем в резервния отбор, а бихме могли да сме по-напред.
Територията на двете държави – България и Австрия, е горе-долу еднаква – около 111 хил. кв. км. И двете държави имат връзка по вода – чрез река Дунав. Полетът до Виена също не е дълъг – 1 час и 15 мин. И като че ли – това е свързващото.
Ако България е била 500 години под турско робство, Австрия е била много дълго време основен политически фактор в региона, макар че през 1529 и 1683-та турските войски стигат до стените на Виена и опожаряват разположени извън града села, включително лятната резиденция на Хабсбургите – двореца „Шьонбрун“.
Като че ли различното историческо минало, от което ни делят няколко столетия, е оставило следа и до днес в психологията, реакциите, възприятията – нашите и на австрийците. Те не робуват на моделите, създавани от преходни течения. Не се обличат прекалено скъпо, но имат повече увереност от българите. Не отправят замечтан поглед към чуждата собственост, не зяпат на улицата, не клюкарстват, не си съперничат.
Австрийците са извънредно скромни и дисциплинирани. Посещавайки двореца „Хофбург“ и лятната резиденция „Шьонбрун“, бях поразена от скромността на последния австрийски император – Франц Йозеф, съпругът на легендарната принцеса Сиси. Кабинетът му е не повече от 30-35 кв.м. и включва семпло бюро, малка масичка с 2-3 стола. Спалнята му е с площ около 20 -25 кв.м. с едно доста аскетично легло с ширина под 70 см. и доста късо за ръста му.
Луксът в двете резиденции е в изящно поддържаната градина, размерите и украсата на сградата, картините от известни художници, лампериите.
Едва ли някой настоящ български политик ползва толкова малък кабинет и така скромно ложе.
Съжалявам да го кажа, но в сравнение с австрийците, ние сме много по-високомерни и егоцентрични, а оттук и разликите в общото представяне на двете нации – според Wealth Report Австрия е на 15 място в света по разпределение на БВП, а България – на 81-во място.
Това по никакъв начин не прави австрийците идеални, но те някак успяват да прикрият несъвършенствата си и дават израз на по-добрата си страна. Има една прословута шега, която ще чуете в Австрия – че австрийците успели да заблудят човечеството, че Хитлер е германец, а Бетовен – австриец.
