В последно време платформата Нетфликс освен нови продукции ни предлага и такива, които вече дори сме забравили, че са излязли. Може би един от най-емблематичните филми, показващ живота на наркозависимите е „Реквием за една мечта”. Дарън Аронофски по болезнен начин изобразява психическите състояния на своите герои, които са зависими. Използвайки за кратко наркотиците, те си отварят прозорец към свят, в който всичко е наред. След това с още по-голяма сила се сблъскват с живота, който се свежда до търсене на пари и лекарства, за да се върнат отново в този реквием. Нищо друго не е толкова топло и приятно.
Началото
Темата за наркотиците и живота на зависимите хора си остава интересна поне при подрастващите. Как се чувстват тези хора, защо изпитват това желание, защо постъпват по този начин – това са нещата, които ние хората отстрани трудно можем да разберем.
Първата сцена ни пренася в един горещ ден, в който сякаш времето е спряло. Така се запознаваме с главните персонажи – Сара, Хари, Майрон и Тайрон. Животът на Сара е скромен и еднообразен. Тя е пенсионирана домакиня, която заедно с останалите стари дами от сградата се пече на слънце. Пристрастена към игрово шоу, чийто водещ заедно с публиката скандира „Имаме победител!“. Тя е сладка, наивна жена, която получава нежелано телефонно обаждане, което я подвежда да мисли, че може да е потенциален гост в шоуто. Това обсебва цялото ѝ съзнание и се превръща в новия ѝ смисъл на живота. Представя си се облечена в любимата си червена рокля, всички я обожават и синът ѝ Хари се гордее с нея, седнал в публиката. Когато излиза от света на мечтите, Сара разбира, че червената рокля не ѝ става и тя решава да вземе хапчета за отслабване, вярвайки че това ще запълни липсата на нейното семейство.
Една голяма метафора
Филмът е една голяма метафора на живота и на правилото, че лесен път няма. Сара наистина губи килограми, но с тях и здравия си разум. „Хапчетата вече не действат толкова добре“, жалва се тя на фармацевта и след това започва да удвоява употребата им. Лекарят ѝ дори не обръща внимание, когато се оплаква от халюцинации. Междувременно нейният син Хари вече е затънал. В началото на филма той вярва, че може да изкарва пари от наркотиците и да води лесен живот. Като зависим хем да употребява, хем да продава и изкарва пари. По този път той поема с приятелката си Майрон, която накрая може би прави най-голямата жертва със себе си, а именно да продава тялото си за дрога. Четвъртият персонаж е много печален. В началото той продава наркотици заедно с Хари и изкарват пари. Може да има почти всяка жена, но при него липсата на майчина любов е поголомна. Накрая, дори когато стига дъното, той заема началната поза на ембрион и се връща в най-скъпия си спомен, когато седи в скута на мама.
Атмосферата
Аронофски може да ви очарова от начина, по който камерата може да се използва, за да подскаже как героите му виждат нещата. Той използва екстремни близки планове, за да покаже как наркотиците действат върху героите му. Първо виждаме хапчетата или сместа, която запълва екрана, защото това е всичко, за което героите могат да мислят. След това инжекцията, преглъщането или вдишването – защото това заличава света. После зениците на очите им се разширяват. Всичко направено с остро преувеличение на звуците. Тези последователности се правят бързо, за да покажат едва уловимия ефект на наркотиците и ускореното избледняване. Аронофски пресича и четирите сюжетни линии между майката, затворница на апартамента, хапчетата за отслабване, и останалите три персонажа. В началото на филма той използва разделен екран, в който пространството от двете страни е достъпно за другата (Сара и Хари имат по половината екран, но движенията им влизат в половинките на другия). Това е ефектен начин да ги покаже сами.
Краят
Зимата е жестока и студена за четиримата герои. Всеки получава своя различен край, разбит на парчета. Сара се руши като руина (Аронофски се смилява над нея, като ѝ дава фантастични сцени, където се появява по телевизията и виждаме, че всъщност тя все още е страхотна жена и всички я боготворят. Но това остава само в нейната глава. Хари и Тайрон пътуват заедно, насочвайки се към Флорида, когато Хари не може да скрие повече своята инфекция, която пък е метафора на неговия гангренясал живот.
Този филм не е с щастлив край, но и началото не е добро. Обвит в метафори, това е една борба за живота на наркозависимите, които вярват че им трябва още малко…, за да успеят, но така и не го достигат. Бюджетът на филма не е грандиозен, но похватите и методите са чудовищни. Това не е филм, който ще ви отпусне в събота вечер. Това е филм, който ще ви разплаче, втрещи и накара да се замислите за малките неща. Тези, които ни осмислят.
