Открай време човекът е привлечен от стихията и от спокойствието на морето. Морето е вдъхновение, храна и здраве, то е също така спокойствие и тишина. Ние на всяка цена искаме да се абстрахираме от шумните курорти, а в същото време морето ни тегли към себе си, защото е лято. Затова отиваме на устието на Велека, в Синеморец, където има много и различни съкровища. Този текст се ражда в деня за протест под надслов: „Синеморски протест: Природата и законите са за всички“. Защото именно природата, любовната среща между сладката и солената вода, между гората и необятността на морската шир, са най-големите съкровища на Синеморец.
Река Велека всъщност е най-голямата от реките по странджанското крайбрежие, а също така е и една от най-чистите и най-богати на риба реки в България. Устието ѝ е изключително живописно – там широката ивица пясък, образувана от естуара на Велека, дели сладката от солената вода, бурята на морето от ленивите речни води. Носът, на който е разположено селото е на десния бряг на реката, а отляво, точно до устието се катерят високи, почти отвесни скали. Славата на Синеморец като едно от най-тихите и красиви курортни места в България е неоспорима, това ще ви каже всеки туристически справочник.
Синеморец е съвсем близо до защитената местност Силистар, намира се на 11 километра от граничното Резово и поради тази причина до 1990 г. на практика не е посещавано от туристи. До 1934 г. Синеморец носи името Каландзой (с вариации Галанджа и Каланджа), което идва от гръцкото галаза – небесносиньо. При Освобождението селото остава в пределите на турската империя, като е присъединено към България едва след Балканската война. Първите споменавания на Синеморец са от края на XV век и са свързани с търговски документи, нещо съвсем обичайно за епохата. Два века по-късно Синеморец се появява в данъчни регистри като част от окръг Анхиало, околия Агатопол.
Като във всяко морско селище, и в Синеморец има местни легенди, свързани с морето. Те са основно за нападенията на кавказките пирати лази, които са били причина за поредицата изселвания на жителите към вътрешността на близката Странджа. Една немалка част от заселниците в Синеморец идват от село Блаца, което днес попада в пределите на Турция. Сред важните за Синеморец „исторически“ събития от последните десетилетия са разкопките на погребална тракийска могила, направени през 2006 г., при които са открити над 160 златни предмета, плочки с надписи, бижута, детайли от облекло. Находките са датирани към III пр. Хр., а археолозите ги свързват с култа към Дионис и с погребението на знатна, вероятно негова жрица.
При други подводни проучвания в залива Потамя са намирани керамични фигури, които са датирани около V-IV век пр. Хр., а частите от потънали кораби, открити в него, разказват още по-богато историята на Синеморец, за който се твърди, че е бил част от античния град-държава Аполония-Понтика. През 2012 г. отново при разкопки, този път в дома на античен странджански владетел, са открити около 200 монети от същите векове, които учените смятат за изключително ценна находка. Всъщност ценноста ѝ надали има чак такова значение, когато говорим за лято и море. Но природата, историята, географията, екологията и тишината, са сред едни от най-важните фактори, които запазват реалността цяла, а човешкото същество – добре запознато с нея. И като говорим за екология…
Над територията на цялата област, като започнем от южния на Синеморец Силистар, та стигнем до Резово, все още виси (и слава богу) защитата на закона, а близката Странджа е природен парк, за който вече сме говорили по различни поводи. Велека продължава да е една от най-чистите реки в България, а по бреговете ѝ, както и по черноморските близки брегове гнездят множество птици, всички те пристигнали по минаващия отгоре Via Pontica. С удоволствие можем да отбележим, че Синеморец има всички данни да бъде не просто туристическо селце, постепенно поддаващо се на строителния бум по родните черноморски брегове, засега едно от най-тихите и закътани в България, то може да остане специално, заради живописната си природа, светулките по бреговете си, дългата си история и уникалната си природа. От нас зависи.
