Природният парк Персина е единственият български парк по поречието на р. Дунав и дори само този факт го прави много специално място. Разположен на площ от 16 на 9 километра на територията на общините Никопол, Белене и Свищов, паркът включва в себе си всички български дунавски острови в тази част на реката – Персин (чието име носи паркът), Голяма бързина, Магареца, Щуреца, Милка, Китка, Предела, Градина, Средняк, Лакът и Палец. Какво още има там и как се прави природен парк – нека разберем заедно..
В границите на природния парк, който е едно от 50-те орнитологично важни места в България, има няколко различни поддържани резервати и защитени местности. Поддържаният резерват Персински блата е създаден през 1981 г. и подобно на резерват Сребърна, създаването му цели запазването на характерни дунавски блата и блатна растителност, които са дом на множество птици – рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски. Резерватът Персински блата включва териториите на Писченското блато, Старото блато и Мъртвото блато, както и още 12 по-големи и по-малки блата – всички те влажни зони с международно значение, най-малкото защото са есенно сборище за България на черния щъркел, но и заради редица други птици, които гнездят в района.
Освен поддържания резерват в Персина има и няколко защитени местности, които опазват ценни крайречни заливни гори. Това са островите Милка и Китка, обявени за защитени съответно през 1956 и 1981 г., за да бъдат съхранени горите от бяла топола, върба и бял бряст. Формирането на тези гори и съхраняването им зависи пряко от водния режим на реката – оттеглянето на водите през лятото и високите летни температури създават предпоставки за развиване на буйна растителност, а заедно с нея – и на много живот – земноводен и птичи, но също така и бозайници.
Сред растенията в Персина от особено значение са блатните – жълта водна роза Nuphar lutea и плаващ ръждавец Potamogeton natans, а в по-дълбоките участъци и щитолистна какичка Nymphoides peltata, както и жабешка водянка Hydroharis morsus-ranae и дяволски орех Тrapa natans на по-плитките места. Типичният представител за блатата – тръстиката Phragmites australis – тук е изобилие, но освен нея растат и ежова главичка Sparganum ramosum и жиловлековидна лаваница Alisma plantago-aquatica. Блатната папрат Azola filiculoides, която образува гъста покривка и се ползва за защита срещу комари, също е един от обитателите на Персина.
Но – птицитe, защото с тях започнахме и те са най-важната причина за съществуването на парк Персина. Паркът и неговите отделни зони са цяла мозайка от местобитания за гнездене, хранене и почивка на водолюбиви птици и то през цялата година. В Персина е поддържано разнообразие от 141 вида птици, от които 40 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 62 са от европейско природозащитно значение. Като световнозастрашени са включени 5 вида, а като застрашени в Европа съответно 42 вида. До 1970 г. на остров Белене се е намирала най-голямата смесена колония от чапли, ибиси, лопатарки и корморани по българското поречие на река Дунав, наброяваща над 7000 гнездящи птици.
Една от радостните новини от последната седмица отново е свързана с Персина и неговите обитатели. Българско дружество за защита на птиците обяви, че 30-те двойки къдроглави пеликани в резервата са отгледали поколение от 40 малки. Още по-интересно е, че изградените дървени платформи в блатата в Персина са привлекли и над 200 розови пеликани за почивка и нощувка. През 2016 г. за пръв път в последните 60 години в България е сформирана нова колония от къдроглав пеликан в блатото Песчина, второто място след Сребърна, където се размножава този вид птица. През 2020 г. втора колония е сформирана в Мъртвото блато.
Сред другите богатства на природен парк Персина са защитените местности Персин и Персин-изток, местност Кайкуша, местност Плавала и скалната църква, намираща се на територията ѝ. Най-важно остава друго – природен парк Персина да продължи да бъде мястото, което е, с блатата, с птиците – все повече и все по-специални, не сами по себе си, а за хората, всички нас, в чиито ръце е запазването на девствени кътчета като дунавските острови. Паркът Персина е и част от инициативата Диви острови, започната от DANUBEparksCONNECTED, която да свърже Защитените територии по Дунав в Зелен коридор от хабитати.
През 1998 г. остров Персина е обявен за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. Цялата територия на Комплекс Беленски острови е обявена през 2003 г. за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Защото птиците имат значение.
