Повод за този текст е изложбата “БОЯН – СЛЕДИ В НАУКАТА”, посветена на зоолога Боян Петров – Съни, която Националният природонаучен музей при БАН организира във фоайето си и която ще можем да разгледаме до есента. Изчезналият преди малко повече от две години при изкачване на връх Шиша Пангма Боян е познат предимно като алпинист, а изложбата осветява разнообразната му научна и природозащитна дейност. За да я представим, поговорихме с проф. Петър Берон, който най-отдавна и най-пълно познава научната работа на Боян Петров – научен ръководител на дисертационния му труд и човекът, който организира и систематизира научния му архив днес. Целта на разговора и на текста е да поставим фокус върху често невидимото лице на учения, научната общност като цяло и научните изследвания, които се случват в тишина, за разлика от добре познатите на широката общественост изкачени върхове.
Заглавието не е случайно – то ни препраща към двете граници на Боян Петров – тази на спелеолога и тази на човека, покоряващ върхове (а те никога не са лесно покорими). Боян е един от малкото зоолози в света, които успяват да съберат колекции от височинни области на границата на разпространение на живота – над 6000 метра надморска височина. Експозицията включва и видове, нови за науката, които вече са описани от колеги на Боян, а някои от тях – и кръстени на откривателя си. Той освен алпинист е и отличен спелеолог и сред експонатите могат да бъдат видени пещерната му екипировка и част от дневниците му. Въпрос на продължаващи и вероятно дългогодишни усилия от страна на колегите му е колекциите на Боян да бъдат добре проучени. За архива и дейността му като учен и природозащитник с участие в множество проекти (като този за изследване и опазване на прилепите), разказва проф. Берон.
„За да се развие един човек в науката, трябва да има вече в него нещо навито“, казва проф. Берон и допълва, че има приемственост между двамата с Боян по отношение на прилепите и други научни интереси, както и по отношение на изкачването на върхове и спелеологията. Като учен Боян Петров има авторство и съавторство в осем книги, 30 научни статии и множество научни публикации. В експозицията, посочва проф. Берон, има животински видове, които все още не са разпознати и описани, това тепърва предстои да се случи.
Част от изложбата е карта на пещерите и върховете по света, в които Боян е влизал и които е проучвал. Сред тях са най-високите върхове на Южна и Северна Америка, на Африка и Азия, както и най-интересните от зооложка гледна точка пещери. Природозащитните проекти, в които участва Боян, също са включени в експозицията, както и дейността му по предаване на знанията на следващо поколение млади учени. В научната област, както и във всяка друга, приемствеността е от изключително значение. Именно появата на нови учени, които предприемат нови интересни изследвания, движи науката напред и я превръща в нещо живо, което не спира да се развива, да търси и да любопитства. Няма как проф. Берон да не спомене, че в световен мащаб има недостиг на добри учени – специалисти по конкретна група животни, които да описват нови видове (като тези, събрани от Боян в стъклениците и чакащи да бъдат определени и назовани (или още веднъж открити).
Всеки учен има архив, а необикновена личност, каквато е Боян Петров, успява да събере огромен научен архив от полеви наблюдения, записи при работата с прилепи, природозащитната дейност и интересите му в множество сфери. Това идва да ни убеди още веднъж, че не научните звания и титли, от които Боян никога не се е интересувал, а несвършващото любопитство и търсачество на учения, всъщност са били двигател и за походите му до недрата на пещерите (повече от 500, които посещава до изчезването си), както и до покривите на света (колекцията от осемхилядници на Боян, която е свръхчовешко постижение). Всъщност никой от колегите му не казва, че Боян е загинал, той е изчезнал и за него се говори все още в сегашно време с твърдата увереност, която и проф. Берон изказва – Боян се е качил на Шиша Пангма. На границата. В тишината. В любопитството.
