За новата театрална продукция, която Кралският театър ще предостави безплатно на канала си NationalTheAtreHome, Observer казват, че може би 5 звезди не са достатъчни! В тази постановка сцената се превръща в гора, но не каква да е. В нея магията царува, луната е основна спътница, а влюбените се лутат в нея, сякаш сънуват опиянени. Потопете се и вие в този мистериозен сън, или казано по друг начин – в репродукцията на най-известната романтична комедия на Шекспир – „Сън в лятна нощ“. Адаптацията на режисьора, носител на 2 награди „Тони“, Никълъс Хитнър включва актьори като Гуендолин Кристи („Игра на тронове“) и ще бъде на разположение една седмица от 25 юни в 21 ч. на канала на Националния театър.
Шекспир и „Сън в лятна нощ“
Като повечето пиеси на Шекспир, и тази няма своята ясна дата на написване, но се предполага, че това се е случило някъде между 1590 г. и 1596 г. Публикувана е през 1600 г. и има две основни теории за написването ѝ, но и за двете няма точни доказателства. Първото предположение е, че „Сън в лятна нощ“ („A Midsummer’s Night Dream“) е създадена за определена аристократична сватба (имайки се предвид присъствието на такава в самата пиеса). Предполага се, че сватбеното празненство, за което е трябвало да бъде играна за първи път пиесата, е било на Elizabeth Carey, Lady Berkeley.
Другото предположение е, че пиесата е писана за кралица Елизабет I, за да се почете деня на лятното слънцестоене (вечерта, в която се случва действието в пиесата).
Без значение от мотива, „Сън в лятна нощ“ става една от най-известните и най-магични творби на Шекспир. Тук той дава воля на своята фантазия и чрез поезията създава може би най-красивата си творба. Тя е едно многопластово изследване на любовта и нейните капризи. Въпреки че е сравнително сбита, пиесата успява да преплете четири различни истории в един основен сюжет.
Сюжет на пиесата
Основната линия, около която се случват всички действия и се оформят различните фабули, е сватбата на Тезей от Атина и царицата на амазонките, Хиполита. Празненството е предназначено за вечерта на лятното равноденствие.
В гората, в която ще се състои то, се лутат четирима влюбени: Лизандър и Деметрий, влюбени в Хермия и Елена, влюбена в Деметрий. Те не знаят, че са попаднали в магичното царство на царя и царицата на феите – Оберон и Титания. Там е и малкияt пакостлив дух Пък, който чрез силата на вълшебно любовно цвете обърква още повече или напротив – вкарва в ред – любовните терзания на четиримата младежи.
В гората са и трупа актьори, които репетират своята пиеса, която ще представят на сватбата. Един от тях, Кросното, също става жертва на злия Пък, получавайки магарешки уши.
Кросното е омагьосан заради свадата между Оберон и Титания – царете на феите, които обитават гората извън Атина, докато стане време за сватбата.
И четирите сюжетни линии са преплетени като в истински сън. Никой не знае кое и истина и кое не. Дори публиката. Защото накрая на пиесата, след като сватбата е отминала и магията е уж развалена, Пък се появява и казва на публиката, че може би всичко, което са видели, е било просто сън.
Никълъс Хитнър и „Сън в лятна нощ“
„Сън в лятна нощ“, както и повечето Шекспирови пиеси, е извървяла своя дълъг път на интерпретации и адаптации. Това създава усещането, че може би това е поредната продукция, че няма какво по-различно да се покаже от творбата. Режисьорът Никълъс Хитнър обаче поставя пиесата по различен начин.
На първо място, около сцената няма седалки и зрителите могат да проследят действието, от която и да е точка. Това прави публиката още по-въвлечена в случващото се. А и карнаваленият елемент на постановката създава още повече усещането за участие на всеки един зрител.
Хитнър изкарва и мрака и чудото от произведението, започвайки пиесата с преобладаващ черен цвят, идеята, че царицата на амазонките трябва да се подчини на брака си с Тезей (тя е в стъклена клетка) и евентуалната смъртна присъда за Хермия, ако не се ожени за Деметрий. Впоследствие обаче пиесата прави завой и се превръща в същинско веселие – първоначалната причина да бъде написана и самата пиеса.
Веднага щом всички персонажи навлизат в магичната гора обаче, започва ролята на сценичния дизайнер Бъни Кристи. Малкото пространство на сцената на Bridge Theatre изведнъж започва да се трансформира и чрез издигащи се платформи да се превръща в гора. Точно като в сън. Шоуто предлага и актьори на трапец, които вълшебно вменяват идеята за лекотата на феите в гората и сюрреализма на цялата постановка. При този подход Хътнър очевидно е повлиян от поставената през 1970 г. интерпретация на „Сън в лятна нощ“ от режисьора Питър Брук (Peter Brook). Тогава тя става изключително известна със своя сценичен дизайн – чисто бяла кутия без таван – и с актьорите, представящи магията на феите чрез циркови номера. По-късно постановката става известна и просто като Сънят на Питър Брук (Peter Brook’s Dream).
Нека се потопим във вълшебния сън в нощта на лятното слънцестоене чрез Шекспировата осъвременена пиеса, само ден след магичния Еньовден.
Линкът към постановката вече не е активен.
