Ропотамо е една от дузината български реки, вливащи се в Черно море, и една от малкото европейски реки, по чиито брегове можете да се загубите в лонгозна гора. В европейски мащаб освен трите големи лонгозни гори по поречието на големите реки Камчия, Велека и Ропотамо (както и няколко по-малки гори) само в долината на река Рона във Франция има такива гори. Това налага създаването на резервати – места със специален достъп и статут. Разбира се, остава въпросът наистина ли тези места по българското Черноморие са защитени и как действа тази защита. Предвид настоящия и случващ се в момента строеж на Алепу, предвид факта, че близо до устието на Камчия има голям комплекс, както и предвид редица други дребни и по-едри нарушения на статута на местности, най-вече по Черноморието, се питаме – какво от ценността на резервата остава, тогава когато се сблъска с други ценности, плод на различни ценностни системи. Това не пречи да разкажем за Ропотамо реката и за Ропотамо екосистемата, както и за Ропотамо – дом на немалко защитени видове, и флора, и фауна.
Река Ропотамо е дълга 48,5 километра, а за нейно начало се смята Церовска река, извираща от странджанския рид Босна. По течението на Ропотамо до единственото село край реката, Ново Паничарево, е изграден язовир със същото име, а водите ѝ се ползват основно за напояване. Лонгозовите гори по бреговете ѝ са съставени предимно от дъб, бряст, ясен и габър. За името на реката има две версии, и двете с гръцки произход. Според първата името на реката е Калогеропотамос – Калугерска река, а според втората – това е Тичащата река, кръстена на гръцката богиня Ро (която на нас не ни е известна).
Едни от най-красивите обитатели на река Ропотамо са водните лилии, а сред най-специалните определено се нарежда морският пелин (Artemisia maritima), представен с цяло находище в границите на резервата. Самият той е обявен за резерват през 1992 г., като тогава територията му е разширена до 1000,7 хектара. Още през 1940 г. тази територия е обявена за защитена заради уникалните си природни дадености – естествени пясъчни дюни и естествени лонгозни гори със средиземноморски елементи. За да бъдат запазени всички тези богатства,през 2002 г. на резервата е даден още по-специален статут и номер 65 в списъка на Рамсарската конвенция, която защитава влажните зони с международно значение и техните обитатели – влаголюбивите птици. Защитената местност е наречена Комплекс Ропотамо с обща площ 5500 хектара. В комплекса влизат различни категории защитени територии – защитената местност Блато Стамополу, поддържания резерват Вельов вир, природните забележителности Блато Aлeпу, Маслен нос, както и Пясъчните дюни в местност Перла и Пясъчните дюни в местност Алепу, чийто бряг в момента се укрепва с хотелско здание.
Но, нека си говорим за птици – Ропотамо е на пътя на Виа Понтика и е дом на 260 вида птици, от които седем са застрашени от изчезване в световен мащаб. Полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata) и морският орел (Haliaeetus albicilla) са с малки гнездови находища, а край Ропотамо гнездят още бял щъркел (C. Ciconia), малък корморан (Ph. Pygmeus), различни видове чапли и патици. В резервата могат да бъдат срещнати 21 вида бозайници – сърна, елен, дива свиня, златка, лисица, а дори и видра.
Земноводните край Ропотамо са 23 вида като балканска (сирийска) чесновница (Pelobates syriacus), кафява (Bufo Bufo) и зелена крастава жаба (Bufo viridis), дървесна жаба (Hyla arborea). В резервата живеят девет вида влечуги, а за черновратата стрелушка (вид смок (Coluber rubriceps) Ропотамо е единственото местообиталище на територията на България. Сред влечугите заслужават внимание леопардов смок (Elaphe situla), смок мишкар (Elaphe longissima), водни змии (Natrix), шипобедрена (Testudo graeca), шипоопашата (T.Hermanni) и обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis). Рибите пък са около 50 вида – кефал (Mugil cephalus), атерина (Atherina boyeri), стронгил (Neogobius melanostomus), змиорка (Anguilla anguilla), кавказко попче (Knipowitschia caucasica) и т.н. Над сто от растенията от територията на Ропотамо са вписани в Червената книга с изчезващи и застрашени от изчезване видове.
Всичко това звучи хем вдъхновяващо, хем плашещо, нали? Прекрасни гори, изчезващи видове, влажни зони, списъци, гнезда, лилии, широколистни джунгли (едни от малкото в Европа). През 1962 г. статутът на Ропотамо е променен на народен парк и това много бързо повлиява на крехкия екологичен баланс. Природата е застрашена поради засиленото строителство в съседните райони и по този начин по онова време Ропотамо бързо е превърната в една от най-застрашените защитени територии в България.
Това изглежда се случва и днес. Нелогично е една до друга да стоят думи като застрашен и защитен, нали? Както и думи като хотел и строго защитена територия. Както и думи като строеж и дюни, или думи като бетон и дюни. Но те стоят, твърдо и упорито стоят една до друга във всяко медийно съобщение за която и да е местност по българското Черноморие в последните години. До името Ропотамо все още стои цифрата 65 от списъка Рамсар. Дано не я изличим. Не заради списъка, разбира се, а заради Природата.
