Историята и богатствата на кралските градини Кю, които са и част от световното културно наслество на ЮНЕСКО, трудно могат да се поберат в един кратък текст. Не е случайно, че днес те са най-голямата ботаническа градина в света и че имат всичко, което такива градини притежават – хербариум, арборетум, оранжерии за лилии, за алпийски растения, за екзотични растения, за кактуси и сукуленти. „Кралската кръв“ на градината е повече от очевидна, а историята ѝ може да бъде проследена далеч преди в Европа да стане модерно да се правят ботанически градини. Нека видим коя и каква е градината в Кю през вековете.
Началото е поставено през XVII век от Хенри Капел, лорд Тюксбъри, политик, който притежава земите по поречието на Темза в днешен югоизточен Лондон, тогава известни като Kew Park. За разлика от много други европейски градини, Кю е създадена с естетически цели и в нейните четири хектара площ Тюксбъри приютява екзотични растения. След смъртта му през 1696 г. сградата и земите около нея са наети от Фредерик, принц на Уелс, който нарича къщата Kew Palace (днес това име се носи от известната като „Dutch house“ през XIX в., в която се отглеждали кралските деца). Оригиналният Kew Palace е разрушен през 1802 г. За столетието преди разрушаването на двореца с градината се случват много, все положителни промени. Вдовицата на Фредерик, принцеса Огъста Сакс-Гота я разширява с амбициозното намерение да насели в нея всички земни растения и всъщност по нейното време и под нейните напътствията градинарите на Кю превръщат мястото в истинска ботаническа градина.
Официалната дата на основаването на Кралските градини е 1752 г. По това време в съседен Ричмънд (който е кралска резиденция от времето на Едуард I, 1299 г.) вече имало друга кралска градина, чието създаване е поръчано от Джордж III, а една от най-старите сгради в Кю е проектирана и построена в модерния по онова време китайски стил от ирландския архитект сър Уилям Чеймбърс по поръка на близък на принц Фредерик приятел. Така през 1761 г. се появява десететажната пагода, носеща името на Огъста Сакс-Гота. През 1772 г. градините в Кю и тези в Ричмънд са обединени.
Първите растения в колекциите идват от имението Стъбърс, по онова време дом на известния ботаник Уилям Койс, но едва назначаването на първия ловец на растения – шотландския ботаник Франсис Мейсън – е началото на истински богатите растителни колекции на градините в Кю. Франсис Мейсън събира растения от целия свят, а едно от пътешествията си предприема заедно с Джеймс Кук – в Южна Африка, където остава между 1772 г. и 1775 г., за да изпрати към ботаническата градина около 500 растителни вида. Тук е добре да споменем, че ловец на растения през XVIII и XIX век е била опасна професия за всеки европеец, попаднал във враждебната среда на новооткритите светове, все още оспорвани между великите европейски сили. По време на пътешествията си Мейсън описва повече от 1700 нови вида, но суровият климат на Северна Америка не му понася и той така и не се завръща в Англия – погребан е в Монреал на Коледа през 1805 г.
В средата на XIX век градините в Кю са превърнати в Национална ботаническа градина и именно по това време те започват чувствително да нарастват на територия, не само на колекции – първоначално разширени до 75 хектара, а арборетумът е разширяван два пъти до окончателните си размери днес – 121 хектара. Общата площ на градините Кю днес е 132 хектара, приютили в себе си повече от 27 000 вида растения, над осем и половина милиона образци на гъби и растения, както и банката със семена Kew’s Millennium Seed Bank с над 40 000 вида. В добавка в градините Кю има и библиотека, съхраняваща повече от 750 000 тома, както и над 175 000 илюстрации на растения.
През годините освен на територия, градината нараства и на сграден фонд, голяма част от който са оранжериите. Голямата оранжерия Palm House е построена между 1844 и 1848 г. и по онова време е наречена „най-важната викторианска сграда от стъкло и желязо“. Въпреки това в момента най-голямата запазена викторианска сграда от стъкло и желязо е Temperate house, построена по проект на Децимъс Бъртън през 1863 г. и два пъти по-голяма от Palm House. Temperate house съхранява над 10 000 растения от 1500 вида, голяма част от които застрашени и редки.
Оранжерията на Кю е построена през 1761 г. за отглеждане на цитруси, но бързо се оказва, че сградата не е подходяща за това, а днес е превърната в ресторант. Оранжерията Nash, известна като Aroid House е преместена в Кю от Бъкингамския дворец през 1836 г. и по онова време е приютявала растения от семейство Змиярникови. Днес, заради естествената си светлина, тя се ползва за галерии и различни празненства. Waterlily House e построена специално заради растението Victoria amazonica, най-голямата водна лилия на света. След няколко опита растението да бъде размножено чрез корени и семена, през 1849 г. то е пренесено в новия си дом в стъкленици с чиста вода. Уви, по някаква причина растението не се чувства добре там и се налага да бъде пренесено в друга сграда, понастоящем вече разрушена – Victoria amazonica House No. 10. Waterlily House е най-топлата и влажна сред сградите в Кю.
Davies Alpine House отваря врати през 2006 г., третата по рода си сграда за алпийски растения в Кю от 1887 г. насам. През 1987 г. пък отваря врати оранжерията Princess of Wales, а церемонията по откриването е водена от покойната вече принцеса Даяна в знак на почит към Огъста Сакс-Гота, предишна принцеса на Уелс. Оранжерията има впечатляващите 10 климатични зони, които са компютърно контролирани, а при построяването ѝ е заровена капсула на времето, съдържаща семена от застрашени растения и научни публикации за опазването им. Оранжерията е дом на орхидеи, водни лилии, кактуси, живи камъчета (литопс), бромелии и хищни растения. Кю разполага с още оранжерии, голяма част от които не се използват след 1974 г. и са били разрушени, но Evolution House, подарък от австралийското правителство, отваря врати през 1952 г. и все още се използва.
Освен всички тези оранжерии, приютили някои от най-капризните, редки и застрашени от изчезване видове, в Кю можете да видите и много храмове и павилиони, строени по различни поводи и в чест на различни кралски особи. Сред тях първа е пагодата, за която вече споменахме, но храмовете на Белона, Еол и Аретуза, селската къща на кралица Шарлът, Minka House, японската порта, храмът на крал Уилям са сред сградите, които украсяват градината. Освен тях на територията на Кю има и няколко музея, както и сградата на хербариума. В Кю можете да влезете през четири различни входа: Elizabeth Gate, Brentford Gate, Victoria Gate и Lion Gate, а градината има и входове, които не са предназначени за посетители. В градините освен това има и различни модерни съоръжения, които ви предлагат разходка сред короните на дърветата, възможност да се запознаете отблизо с живота на пчелите и прочее, и прочее.
А след като се убедихме, че кралските градини в Кю са най-голямата и богата ботаническа градина на света, уви, трябва да кажем, че в момента те са затворени за посетители, както множество други обекти по света, а освен това „кралски“ е само прозвище от миналото – градините се стопанисват от британското министерство на околната среда. Това съвсем не означава, че в градината няма растения-ветерани, видели цялата ѝ богата и пъстра със събития и промени история. Те са наречени „Петте лъва“ и са на поста си от 1762 г. насам. В Кю можете да си поръчате free tour от екскурзоводи доброволци, а освен това трябва да знаете, че градините си имат собствена полиция, създадена през 1847 г. Защото природата е храм, който трябва да пазим, и в Кю добре знаят това.
