Ботаническата градина на град Монпелие, Южна Франция е най-старата ботаническа градина в страната, създадена през 1593 г. по повеля на първия крал от династията на Бурбоните, Анри IV Добрия, известен също като Анри Наварски. Тя е вдъхновена от ботаническата градина в Падуа и на свой ред се превръща в модел за изграждането през 1626 г. на ботаническите градини в Париж. Спокойно можем да кажем, че градината в Монпелие е историческа и една от най-важните ботанически градини в средиземноморския регион.
„Това е място за спокойствие и съзерцание, отворено за всички“, се казва на страницата на Университета на Монпелие I, който стопанисва градината днес. Тя се разполага на площ от 4,5 хектара, а най-старата ѝ част се нарича Планината на Ришер. Най-старото дърво в градината е дървото на Юда, познато като див рожков (Cercis siliquastrum), което е засадено от нейния създател, Пиер Ришер де Белевал, професор по ботаника (и анатомия), който първоначално кръщава градината Кралска градина. Тя е позната със своя арборетум – сбирка от дървесни видове, създадена с научни цели в началото на XIX век. Сред другите „древни“ дървета в нея има дърво грипа (Phillyrea tree) – по-скоро храст от семейството на маслините, мъжко гинко билоба, посадено около 1700 г., както и маслиново дърво на повече от 250 години.
Де Белевал проектира градината така, че да създаде множество закътани местенца в нея, в които да обособи различни специални видове и места за отдих и съзерцание. Иновативните спираловидни стени (несъществуващи днес), които той проектира, задържали влагата и осигурявали сянка на растенията, нуждаещи се от такива условия. Разбира се, този иновативен дизайн днес е нещо обичайно, но не бива да забравяме, че става дума за XVI-XVII век. Още с появата си градината става притегателен център за кралския двор и за множество учени. Де Белевал веднага се превръща в знаменитост, а неговата градина се споменава и в текстовете на най-известния пътуващ писател от онова време – Петер Айзенберг, който казва така: „отвън градината не изглежда пищна, но тя е богата и превъзходна, с много растения, някои от които странни“.
Подходът на Де Белевал е революционен за века си и показва прелом в мисленето за заобикалящия свят и в частност за растенията, характерен за малцина от онова време. Една от спецификите на този подход е, че вече не само и единствено медицински растения представляват интерес за учения ботаник, тоест не само растения, в чиито ползи човекът/ученият се е убедил. Множество гости на Монпелие посещавали градината, за да се убедят колко е „откачен“ създателят ѝ, тръгвайки си с коренно различно убеждение.
Градината е разширявана два пъти през XIX век, а оранжерията е проектирана от Клод-Матийо Деларжет и завършена през 1804 г. „Английската градина“ с езерце и оранжерия е създадена през 1859 г., а оранжерията Шарл-Мартен (на името на Шарл Фредерик Мартен, директор на градината между 1851-1880), която съдържа богата колекция от кактуси (една от най-богатите в Европа) – през 1860 г. Днес „питомци“ на градината са почти 3000 растителни видове, сред тях около 500 местни, средиземноморски растения.
Красотата на ботаническата градина в Монпелие е във факта, че тя е доста стара, една от най-старите в Европа – древност, която е опазена до днес. В градината можете да видите колони и стени, останали от първоначалните сгради, а в „систематичната“ градина растенията са класифицирани по система още от 1883 г. (независимо, че вероятно впоследствие са възникнали по-добри систематични подходи). Медицинските растения, характерни за региона, благодарение на грижата и интереса към които възникват първите ботанически градини в Европа, са подредени в отделна секция на градината.
Разходка в бамбуковата горичка на градината или почивка край езерцето, посещение на сбирките от бромелии, орхидеи и папрати, които също са впечатляващи, или възможността да разгледате колекцията с растения от Френска Гвиана, вероятно ще ви задържат в това специално място повече от половин ден. Не бива да си тръгвате без да разгледате бюстовете, разпръснати из градината – те са на природозащитници от региона. Това, което свързва миналото и бъдещето на тази градина е университетската опека – тя е историческа, център, чрез който и днес млади учени черпят енергия и допринасят със своите изследвания за развитието на ботаниката. Ботаническата градина на Монпелие не е просто място, тя е институция, създадена от смелата визия на решителен човек, обърнат към света на растенията. И райско кътче за съзерцание на този свят.
