Точно така. Андрю Лойд Уебър и компания продължават своята инициатива да ви държат доволни вкъщи с необходимата доза забавление и култура в You Тube канала „The Shows Must Go On”.
След четири поредни мюзикъл вечери, този петък ще отидем на концерт, но не какъв да е, а почетен концерт по повод 50-годишнината на Андрю Лойд Уебър. Да, вярно е че не сме 1998-а, когато всъщност Уебър навърши половин век, но нищо не ни пречи да се върнем назад във времето. Дори ще ни е от полза да забравим замалко за 2020 г. и леко закъснели да преживеем една вълшебна музикална терапия за тялото и душата, не мислите ли?
На сцената на легендарната концертна зала „Роял Албърт Хол“ се събира звезден състав от артисти, които дишат и живеят за и в този така позабравен в днешно време жанр, а именно мюзикълът.
Музиката ще съдържа най-известните теми от мюзикълите: „Котки“, „Исус Христос Суперзвезда“, „Йосиф и фантастичната му шарена дреха“, „Фантомът на операта“, „Евита“ и други. Техни изпълнители ще бъдат имена като: Сара Брайтман, Илейн Пейдж, Дони Озмънд, Антонио Бандерас, Майкъл Бол и много други. Начинът, по който изпълненията са миксирани и подредени, също няма да е случаен. Той ще допринесе за драматургията на този музикален разказ, минаващ през цялото тогавашно творчество на Уебър, и ще го превърне почти в театрална композиция.
Уебър започва своя музикален път от ранна детска възраст. Още на три години умело свири на цигулка и пиано, а на шест вече пише своя музика. На девет години той създава и първите си представления, използвайки подръчни материали, за да изгради мини театрална сцена. Детски играчки и фигурки на войници играят ролята на актьори, а накрая на тази „игра“, която е по-скоро артистична композиция, той дори написва музиката за отделните сцени. Импровизираният му театър комбинира трите страсти, които дефинират живота му: изкуството, музикалният театър и архитектурата. И понеже геният в него иска постоянно да усъвършенства своето творение, театърът му не остава просто статична композиция, а истински малък вихър от движение, благодарение на въртящия се диск на стар грамофон. Дали е било силата на детското въображение или нещо повече, не мислим че трябва да се съмняваме.
Но изявеният му артистизъм не е никак случаен. Той е заобиколен от музиканти. Баща му е директор на Лондонския колеж по музика, майка му е учителка по пиано, а брат му по-късно ще стане известен челист.
Въпреки този музикален старт, Андрю решава да учи история, но се отказва още на първия семестър след като среща Тим Райс. Това е среща, която и двамата помнят до ден днешен. Среща, която според някои тогавашни критици, вдъхва нов живот на мюзикъла като жанр. Двамата работят по „Йосиф и фантастичната му шарена дреха“ и „Исус Христос Суперзвезда“ и след кратка творческа пауза един от друг, те отново се събират, за да направят „Евита“. След това пътищата им се разделят, но Уебър споделя, че без този начален тласък, никога е нямало да стигне до нивото, на което е сега.
По-късно в интервю Уебър казва, че това, за което най-много съжалява, е, че никога не е имал дългосрочен партньор либретист. И ето че именно името на Тим Райс ще бъде в кратката реч на Уебър по време на почетния концерт по случай неговите 50 години. А самият Тим ще слуша в публиката признанието на своя приятел.
Най-интересното е, че Уебър дори не участва в организацията на събитието. То обаче толкова му харесва, че донякъде закачливо, донякъде сериозно казва, че се чувства раздразен от факта, че не е негово дело. Е, косвено всъщност е изцяло негово.
Продължителността на концерта е два часа, но чувството от съприживяването ще ви държи, ако не две седмици, то поне до следващия петък, тръпнейки в очакване, какво ще ни поднесе кралят на мюзикъла тогава. Имате 48 часа, започващи този петък 1-ви, май от 21 ч.
Линкът към постановката вече не е активен.
