Висящ цветен планетариум, енциклопедията за деца „Какво има в космоса“ и ракета, готова за междузвездни игри е първото нещо, на което се спира погледът ни, когато разглеждаме kinderlist. Веднага разбираме, че е личен блог, насочен към детските книги и взаимодействието им със световете на деца и родители.
Планетариумът е ръчно изработен от филц и цветни мъниста, а до него четем: „Това е моята формула за успешни обогатяващи знанията игри.“ Вярваме, че тази формула работи, и бързаме да разберем кой стои зад всичко това.
За това как се създава свят и се стимулира въображение, увереност и знание, как книгите помагат и колко търпение е нужно, за да възпиташ у децата тези и подобни качества, с радост си говорим с Цветана Недева – майка на Кай и Пирина, която не спира да развива въображението им и прави всичко с любов към детайла и детските книжки, разказващи приказни истории.
Цветана, кога и как започна kinderlist, и как блогът и родителството обменят енергия и идеи?
Kinderlist започна да се случва с раждането на сина ми, но отне време да се появи под формата на самостоятелен блог. В началото публикувах снимки и кратки текстове в моя личен профил в Instagram, с които разказвах за взаимодействието между мен, семейството ми и детските книги в нашата библиотека. В един момент прецених, че това е нещо, което заслужава повече внимание и реших да го развивам като отделна лична медия.
Вярвам, че книгите са значим елемент от ежедневието на децата, защото дават всичко, от което едно дете се нуждае. Те са израз на родителска обич – чрез подбора и четенето им. Те занимават, провокират, учат и развиват децата (а понякога и възрастните). С блога си искам да покажа, че не е трудно да намерим време да четем на децата и че е важно да го правим, за да създадем четящи и будни деца.
Kinderlist е плод на моето родителство, а за ролята ми на майка най-много вдъхновение черпя от децата си и игрите им. Възхищавам се на способността им да намират необикновеното и в най-простите неща. Мисля, че всички трябва да взимаме пример от тях и да превръщаме всеки ден в празник. За тях всичко може да бъде игра, а всяко предизвикателство е приключение. Те не знаят какво е „трудно“ или „невъзможно“ и се надявам да успея да ги възпитам така, че да не им поставям излишни граници.
Книгите за нас, а и за теб, са цели светове? Кои са любимите ви светове – на теб, на блога и на неговите герои?
Тези, които си създаваме сами от подръчни материали. Преди да стана родител, винаги си представях, че когато имам деца, ще им купувам най-красивите играчки. Сега, когато вече съм майка, аз осъзнавам, че мога да им дам много повече. Харесва ми да показвам на Кай и Пирина, че могат да създават светове с ръцете си. Обичам да преобразяваме дома ни и навсякъде да има къщички, гори и приказни приятели. Чувствам се удовлетворена, че давам на децата си повече от материална база.
Ние обичаме муминтролите на Туве Янсон, а още повече Пипи Дългото чорапче и Карлсон, но героите на kinderlist имат свои любими същества. Кои са те?
Кай е на периоди. В момента обича всички динозавърски персонажи, както и всички, които имат общо с Дядо Коледа. У дома на дневен ред са подходящите за възрастта му енциклопедии за праисторическите създания и всички книжки на коледна тематика. Разлистваме „Елмър и Дядо Червенушко“, „Пипи организира посещение на коледна елха“ и други. Кай подготвя писмото си до Дядо Коледа, а аз – предстоящи публикации, които да вдъхновят родителите за тематични занимания.
Какви са твоите препоръки за детски книги?
Нещото, което с порастването забравяме постепенно, е това да бъдем спонтанни, а често училището много помага в това забравяне. Какво мислиш за домашното образование?
Мисля, че родителите не трябва да изпадат в крайности. Всяко нещо си има плюсове и минуси и ние трябва да бъдем внимателни в преценките си и взимането на решения, за да извлечем най-доброто за децата си, а и за себе си. Децата имат нужда от здрава семейна среда, от обичта, вниманието и примера на родителите си. Те обаче имат нужда и от среда, която да стимулира осъзнаването им като отделни личности и формирането на социалните им умения.
Едно от най-ценните качества, които можем да възпитаме у другите, са любопитство към света, към естествената история и към природата.. Какви са твоите начини за това?
Личният пример, който давам. Няма как едно дете да има интерес към книгите, ако в дома му няма нито една книга и ако родителите му не четат. Така е и с всичко останало.
Вярвам, че за да има какво да даде, един родител не трябва да губи себе си като личност, стремежа си за развитие и това любопитство към света, а напротив. Сега, когато имам деца, аз имам в пъти по-голям стимул да развивам собствените си интереси и възгледи, за да има какво да предам.
Кой е най-ценният урок, на който родителството те е научило?
Научих се да бъда спокойна и последователна. Децата ми показаха, че губенето на равновесие и бързането могат единствено да влошат дадена ситуация.
Как твоето творчество вдъхновява героите на kinderlist?
Kinderlist е огледало на героите, които творят у дома. Всичко е едно постоянно взаимодействие и ми е невъзможно да поставя граници и конкретни роли.
Кога са необходими границите – на едно начинание, на една игра, на въображението?
Когато има опасност всичко да стане твърде въображаемо.
