Както ни напомня заглавието на една българска филмова лента – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Много хора го откриват в изкуството и по-точно в магията на актьорското майсторство. То не е запазено само за актьорите на Бродуей и в Холивуд, нито само за хората, които искат да го превърнат в своя професия. Актьорското майсторство е процес, в който се изгражда персонажа с всичките му характерности и точно тази практика е ценна със своите физически и духовни ползи за всеки един човек, без значение неговото занимание и интереси. Това емоционално движение към образа е дълго и трудно, но и много обогатяващо за човека, който се опитва да да го изгради. Целият този процес може да се обобщи с една-единствена дума – Себепознание.
Физическите ползи от това така интересно занимание са много. Тялото е най-важният инструмент на актьора и ако то е блокирано, блокирано е и съзнанието, защото, когато основният инструмент за изразяване е тежък, скован и напрегнат, не може да се изрази напълно. Тялото трябва да стане дотолкова контролируемо, че да се превърне в „проводник на енергии – чист лист, чрез който образът придобива форма“, както казва Деляна Манева в своята книга „Предизвиканото тяло“. Тоест, целта на цялата работа по това да се почувстваме удобно в тялото си е да се заздрави връзката тяло-ум. Много хора изпитват срам от тялото си и актьорското майсторство им помага да изградят тази връзка.
Страхът от това да говорим високо е скритият страх да бъдем чути, което води до говорът-шепнене. Изнесеният глас е красив, силен и заявяващ. Сила, която е нужна на много хора, чиято професия е свързана с комуникация и която малко по малко се придобива в процеса наречен актьорско майсторство. Изнесеният глас е символ и на увереност в себе си – чувство, което липсва на мнозина и което води до свиване на личността до нейното полу-изчезване.
Именно от това изчезване може да ни спаси актьорското майсторство, от нищото, в което понякога хората си мислят, че са се превърнали. Много актьори декларират това спасение и отдават своя нов живот на тази практика.
Да се изправиш пред страховете си – точно това прави актьорското майсторство. Страхът да говорим пред много хора, страхът да не се изложим, страхът от това как изглеждаме са само малка част от страховете, с които можем да се справим чрез тази артистична практика. Да загубим егото си – работодателя на всички страхове. Той ги наема като защитни механизми и ни ги изпраща, за да ни „предпази“, както твърди Фройд. Тези защитни механизми понякога обаче мутират в огромни страхове, в наши вериги. А чрез изкуството винаги има начин да се освободим от тях.
Това освобождение ще си проличи и в комуникацията ни с другите хора. Актьорското майсторство има способността да отвори съзнанието на личността и да я направи по-открита, да слага актьорски маски, но да маха тези в реалния свят. Прекрасен парадокс и спасение от фалша, защото на това ни учи тази практика – не да „играем“, а наистина да чувстваме, да бъдем истински.
Точно това съпреживяване на героя в актьорството учи на емпатия, защото забравяме за себе си, издигаме се над нашето Аз и заживяваме живота на играния от нас образ. Започваме да се учим от него и малко по малко разбираме, че сме част от едно по-голямо Аз, осъзнаваме, че не сме сами, не само виждаме живота на другите, но и започваме да го живеем, преживявайки всяка една тяхна емоция. А и колко е освобождаващо да бъдем някой друг, било и за кратко. Спасяваме се от самите себе си.
Това чувство за цялостност с другите излиза и на друго ниво – на това с партньора до нас. Актьорското майсторство учи на доверие, чието изграждане е дълъг, но винаги успешен процес, защото от това зависи успехът на играта. Чувството за отговорност към партньора е формулата за изграждане на добрия колектив. От нея може да се възползва всеки, чието ежедневие е свързано с работа в екип. Това е една от най-приложимите ползи на актьорството в реалната работна среда . Както казахме, за всеки има по нещо полезно в тази практика.
След физиката и психиката идва ред и на спасението на Духа. Най-свободната част на човека и едновременно най-заключваната. Духът трябва да лети и да твори. Да се изгради образ е изкуство, а той самият – творба. Развитото въображение дава полет на душевността, а актьорското майсторство не просто го развива, а го създава. Разгръща се художественото мислене, което от своя страна подпомага импровизацията, която пък ни измъква от различни ситуации. Ако проследим нишката на ползите от актьорството, ще видим, че те се изграждат, допълват и преливат една в друга и че всеки трябва да го опита. Същото послание ни дава и Хю Джакмън, а на него със сигурност можем да се доверим.
Не на последно място искаме да кажем, че актьорското майсторство е забавно! Влизайки в залата всеки може да захвърли палтото си от проблеми и да свали обувките, стегнати в негативизъм. Това е една своеобразна терапия, която действа зареждащо и като всяко едно ново и различно нещо отклонява вниманието от рутината. А терапията е спасение. Всеки, който поиска, може да бъде спасен от актьорското майсторство. Достатъчно е само да се престрашим.
