Джорд Майкъл е толкова голям, че успява да стане супер звезда в период, който произвежда всичко друго, освен артисти като него. В продължение на едно десетилетие Великобритания е в консервативните ръце на Желязната Лейди. Всичко освен прагматизъм и „традиция“ е недопустимо в бившата империя и въпреки това, един гръцки емигрант с непозволена сексуална ориентация успява да стане лицето на нацията. Джордж Майкъл е важен колкото Мадона, Бийтълс, Елвис и Рей Чарлс. Той бута стени, които малко са успявали да докоснат преди. Той е причината днес Сам Смит, LP и The Internet да са свободни да изразяват себе си без да се срамуват, страхуват или самонараняват, само защото не влизат в обществената норма.
Майкъл, повреме на концерт на Wham! /medium/
Джордж Майкъл беше гей. Ще си кажете „това какво общо има с музиката?“ и ,може би, донякъде ще сте прави. Но няма как да гледаме на музиката извън артиста, защото всичко през което минава един артист, оформя траекторията на кариерата му. Хора като Джордж Майкъл живеят, за да предават емоция през таланта си и няма как, колкото и да се опитваме да изкараме песните извън контекст, особено когато самият той го създава. В годините на Wham! Джордж се определя като бисексуален, подтикнат от собствена вина и непознаване. Ще му отнеме тридесет и пет години и един полицай под прикритие, за да си признае, че е хомосексуален.
В нощта на седми април в лондонски нощен клуб Джорд Майкъл е последван в тоалетната от друг мъж. След кратка авантюра двамата подхождат един към друг със сексуални намерения. Точно в този момент мъжът показва значката си и отвежда звездата в районното управление. Джордж е арестуван за публичен разврат. Майкъл плаща глобата си и не обжалва обвинението, но това, което прави след това е много повече от осемдесет часа обществено полезен труд. В следващото си видео той се заема с проблема, само както той може – с насмешка.
До края на живота си се притеснява от мнението на родителите си за него и начина му на живот. Той така и не получава подкрепа от тях и освен сестрите му, никой друг в семейството му не го разбира. За радост това не се отнася до едно цяло поколение, което не просто го разбира, но го и приема. Джордж Майкъл е най пусканият великобритански артист от 84-та до 2004-та. Но това, както става често с големите музиканти, няма никакво значение за психическото здраве. Джордж Майкъл прекарва по-голямата част от съзнателния си живот борейки се с депресивни състояния и зависимости. Така и не успява да укроти демоните си, които се открояват след смъртта на майка му през 97-ма.
Последните му двайсет години минават в благотворителност и филантропия, следвана от скандали и арести. Това го тласка по кривата на депресията. Той се смята за човек, който се опитва да помага, но никой не оценява помощта му. Джорж Майкъл не е Синатра – той е плътен човек, който се лашка в крайности, както всички нас, но не го е срам да го показва и заявява. Той е една от малкото супер звезди, които умеят да грешат публично и това го прави един от най-важните артисти на нашите времена. Скандалите при него не се замитат под килима, а се заявяват като уроци.
Джордж Майкъл е духовната поп революция, от която осемдесетте се нуждаеше толкова отчаяно. Той изкара музиката от рок кафетата и разкри, чувствителност през музиката си, каквато може да видиш само веднъж в живота си, ако имаш късмет. Йоргус Панайоту ни напусна на връх бъдни вечер преди три години. Оттогава Careless Whisper звучи по друг начин.
