Азнавур, който ни гледа вече от небето, винаги е бил в джаза. Преди 20 години дори издаде албум, играещ си с неговото име и с един от неговите стилове/езици/профили – „Джазнавур“. На пианото се редуват Джаки Терасон и Мишел Петручани, Еди Луис е на органа, на акордеона – Ришар Галиано. Преди десетина години записа заедно с Чучо Валдес „Оцвети живота ми“, където освен екологични и философски притеснения, има и фадо, и мариачи, и желание за сбогуване („J’abdiquerai“, „La Fete Est Finie“). Дуа на английски го свързват с Дайън Рийвс, на испански – с Компай Сегундо, фламенкоси пеят за бохемата (бразилското Трио Есперанса – също), той им посвещава песен.
Едит, благодарение на която излиза на голямата сцена е винаги част от бисовете му и от едноименния албум, малко след като е навършил 90.
Алтернативна и почти неизвестна версия на „Бохемата“ с различен текст – все едно шансоние – завършва този кратък, но много личен като почит плейлист, заедно с финалния му джем-сешън.