В дъждовния четвъртък на 19 октомври уютният последен етаж на Сохо се пълни малко по малко с фенове на джаза. Какво може да събере въпреки лошото време хора със сходни музикални вкусове и светоусещане? Представянето на Plovdiv Jazz Fest 2017, разбира се.
Двигателят на фестивала Мира Кацарова, както и музикантите Христо Йоцов, Миро Турийски и Александър Леков са подготвили изпълненията на живо. Малко преди музикалното пиршество се срещам с Мира, за да ми разкаже за наближаващия джаз форум и за предфестивалната атмосфера в Пловдив.
„Все повече Пловдив се връща към старата си слава като столица на джаза. Но лично аз не обичам тези обобщения и етикети. Пловдив е красив и романтичен град, с много гънки, чудатости и културни натрупвания. Той е прекрасно място за концерти поради топлата си и естествена публика, поради вродената човечност на живота тук, поради уюта на провинцията, разтваряща се все повече напоследък в космополитност.
„Пловдив джаз фест“ бе причина през града да минат някои от най-значимите съвременни джаз артисти като Кърт Елинг, Дейв Уекъл, Майк Стърн, Ричард Бона, Виктория Толстой, Якоб Карлсон, Давид Линкс, Розалия де Соуза, Зуко 103.
Джазът продължава да озвучава Пловдив, може би най-подходящият саундтрак на живота тук. Тази година фокусът на фестивала минава през Ню Йорк и саксофона като инструмент. Очакваме Дони Маккаслин, който сътвори последния албум на Дейвид Боуи „Blackstar“, Джошуа Редман трио и Джейсън Моран с неговия неподражаем съвременен прочит на Телониъс Монк. Джазът е у дома си в Пловдив“.
Фестивалите, освен много музикални емоции, носят и много срещи с приятели. „Срещата с приятели и съмишленици почти винаги ме сполетява по време, а и след концерти. Публиката на нашите концерти е умна, чувствителна, освободена, но дълбоко осъзнала уважението си към таланта и онова свещенодействие, което се случва на сцената. Затова поне при мен чувството от среща с приятели и съмишленици и вълнението за предстоящ концерт са тъждествени. Музиката е съдбовна за мен и винаги ме свързва с близки по дух и мислене хора. Рано или късно ние се припознаваме и запознаваме през и заради музиката“, споделя Мира.
Няма как да не я попитам как се става jazz cat. По думите й това е симпатичен разговорен идиом, появил се още от времето ма Луи Армстронг или Дюк Елингтън. Тогава всички читави джаз музиканти са се наричали „cats“. Майлс също е наричал така виртуозните си колеги. Новият албум на Христо Йоцов е с това заглавие. Мира е категорична, че той със сигурност е един от музикантите, заслужаващи прозвището jazz cat.
Джазът е музика, която променя хората и публиката след всеки фестивал излиза поне малко променена.
„Все си мисля, че джазът е благородна музика, въпреки тъгите, противоречията, неразгадаемите страсти или неочакваните обрати, музикални релефи, контрасти. Джазът говори на езика на музиката и духа, има своите дълбини, но и достъпности. Учи ни да се радваме на живота, да го превръщаме в игра, каквато е тази музика, да не крещим, а да изслушваме и уважаваме монолога на другия. Джазът ни учи да общуваме, връщайки ни към естествената ни човечност, той ни прави по-добри“, надява се Мира.
Според нея изминалите издания на фестивала са я научили на търпение, овладяност и благородство. И още, че паниката е най-лошият съветник, или че нещо, което се прави с любов, е обречено на успех, или пък че щом сме избрали джаза, добре е да си приличаме с него, т.е. да бъдем импровизатори и в живота.
Време е Мира и музикантите да излязат на сцената. Напук на студа отвън, зазвучава топъл джаз. Пиронът на вечерта е появата на Свилен Ноев от „Остава“, който заедно с Мира изпява „Океан“. Да, джазът е океан и съвсем скоро ще можем да се потопим в него на Пловдивския джаз фестивал.
