В очакване на концерта на Мария Арнал и Марсел Бажес „45 мозъка и 1 сърце“ в Бинар Live.
Мария Арнал и Марсел Бажес имат този текст в албума си „45 мозъка и 1 сърце“. Албум, отразяващ желанието им никога да не се забравят общите гробове от един от мрачните периоди на родината им. В деня на нашия разговор, завършил с нейна вокална импровизация по същия текст, в Каталуния има обща стачка срещу полицейското насилие два дни по-рано.
Часове по-късно речта на краля на Испания е посрещната в провинцията с концерт от тенджери.* В нея няма нито дума за насилието. Нито призив за диалог между централната власт, изпратила полицията и гражданската си гвардия срещу поданици с аспирации за републиканска форма на самоуправление. Явно конституционната монархия не е гаранция за разчистване на корупцията сред управляващите.
Народната партия по думите на Арнал и Бажес е най-корумпираната. Далеч от чистотата на помислите те слагат и управляващите в Каталуния. За тях народът иска повече свобода, а движението на Пучдемон има нужда от гласовете на тези хора в бъдеще. Друг е въпросът, че както бившият, така и настоящият му лидер са разследвани (а първият – и осъден) за злоупотреба с публични средства. Което за нас е ясен знак, че ябълката на раздора е всъщност златна, народът е смелият трети брат, а централната и местната власт – двуглавата ламя, чиято първа глава орязва социалните, медицинските и образователните разходи на втората глава.
Разговорът ни естествено започва с музиката им – доколко тя се вписва в традициите на трубадурите, известни в испаноговорящия свят като cantautores. За Мария музиката им идва от настоящето, но с поглед, отворен към обществените и политическите проблеми. От най-интимните им очаквания чак до края на Вселената. За китариста Марсел гласните струни на партньорката му имат предимство пред неговите струни, защото комуникират езиково, докато неговите могат да стигнат до душата по-далеч от всякакъв текст. Което пак ни връща към заглавието на албума – 45 cerebros y 1 corazón („45 мозъка и 1 сърце“, ако приемем в този контекст сърцето като синоним на душата).
Младостта на двамата е причина да ги запитам доколко се чувстват свързани с поколението си и с присъщото му виртуално общуване, и доколко – носители на едни по-традиционни ценности, свързани с живия спектакъл:
За двамата най-хубавото е възможността да откриват в мрежата прекрасни неща за слушане – особено архивните записи, с които работи Мария. Интересно ми е доколко тя е склонна да им даде нов живот и доколко успява да влезе в миналото. Мария желае преди всичко творбата да отговаря на личностите им, да не е поредната версия на нещо вече съществуващо. За нея това е ценното в съвместната работа с Марсел.
И двамата не обичат да бъдат вкарвани в определения и категории. Това опростява индивидуалния характер на всяко артистично предложение. Колкото до опита ми да ги сравня с двете наши открития – Силвия Перес (отпреди 12 години) и Росалия (отпреди няколко месеца), Мария е категорична:
Така стигаме до болния въпрос за мястото на творците, на артистите като лечители на раните, предизвикани от политиците.
За Мария промяната трябва да започне от самите нас. Всеки трябва да е част от нея, да е неин носител. Без значение дали си артист, хлебар, журналист, скейтър или политик. Марсел вижда в хората на изкуството късметлии, чийто глас се чува и затова те не трябва да стоят настрана от обществените процеси. Без да споменава името на каталунския лидер Пучдемон, чието мнозинство в каталунския парламент е определено от краля като „безотговорно“ и „недопустимо нелоялно“, Мария разграничава легитимните граждански искания от политическите аспирации на тези, които в най-скоро време искат да обявят автономията на областта, каквото и да означава това. Марсел допълва, че силовата намеса само подкопава общоевропейските ценности:
Финалът не може да е друг освен връщане към мястото на музиката в обединяването на хората. Може би сегашната ситуация ще влезе в някоя бъдеща тяхна творба? Разбира се, казва Мария, само че не веднага. А какво ще бъде посланието им в София – Испания и Каталуния като част от Европа или Каталуния извън Испания, но и извън ЕС? Марсел е категоричен – Испания и Каталуния трябва да се разберат какво искат да бъдат. Мария добавя – да имат възможност за избор.
*PS: Концерт с тенджери посрещна вечер по-късно и речта на каталунския лидер Пучдемон.
