За учениците писателите са личности, оставащи затворени между кориците на учебниците по литература. Една нова кампания, наречена „Писател назаем“ ще се опита да развенчае този мит, давайки възможност на младите хора, макар и само за час, да общуват на живо с някои от най-популярните лица на съвременната българска литература.
Срещаме се с един от двигателите на инициативата – Александър Кръстев. Той е създател на най-големия сайт за насърчаване на четенето в България – AzCheta.com. Носител е на званията „Рицар на книгата“ и „Посланик на библиотеките“. Член е на настоятелството на Читалище.то, основано през 2014 г.
Как възникна идеята за „Писател назаем“?
Идеята за програмата е на Милена Ташева, която е един от първите членове на екипа на „Аз чета“ и от новата вълна млади издатели. Искахме да намерим подходящ начин да изнесем по устойчив начин дейността на сайта извън онлайн пространството и срещите с млади хора в час по литература от гимназиалния курс бяха най-доброто, които ни се стори напълно осъществимо. И започнахме!
По какви признаци бяха подбрани писателите, участващи в проекта?
Изборът ни беше съвсем субективен и няма как да е иначе. Целта ни беше да включим писатели, които не просто имат книги, но и дават живот на литературата около себе си – такива, които активно търсят срещи с читателите си, заемат обществени позиции, разпознаваеми са с това в своите общности и дори в национален мащаб.
В програмата се включват както някои от най-разпознаваемите, награждавани и превеждани в чужбина български писатели, така и млади автори, които тепърва набират скорост. Точно с тях искаме да се срещнат учениците, за да добият реална представа как точно се създават и живеят книгите и литературата.
Ще има ли установен план, по който ще преминава един час по литература или авторите ще импровизират при общуването си с учениците?
Всеки от писателите има избрани по няколко теми, по които може да бъде поканен да говори. Обикновено те са свързани с неговите интереси или изследователска работа около написването на негова книга и имат пряка връзка с учебната програма в някой от класовете в гимназиалния курс.
По този начин ще могат да свържат и своето творчество с темата на разговора и да дадат съвременен контекст на изучаваните класически произведения. Изобщо, целта ни е и термините, които и аз ползвам в момента в отговорите си, да придобият някакъв смисъл за учениците – често това не се случва.
Модерно ли е да четат книги младите?
Забелязва се определено едно раздвижване сред младите читатели, които вече активно говорят помежду си за книги. Освен това, много от техните идоли издадоха книги и им дадоха още поводи да посегнат към една доскоро позабравена от тази възрастова група медия.
Ето, дори по постоянно увеличаващия се брой книжни блогове можем да съдим, че това поколение има сериозен интерес към четенето. Остава отговорността това четене да се превърне в навик и да доведе до увеличаващи се възможности за реализация за всеки един от тях.
Какви книги по твоите наблюдения харесват съвременните ученици? Кои са „техните“ автори?
Интересен феномен се оказаха книгите на Рик Риърдън, които примесват съвременен сюжет с митологични персонажи. Освен това, книги, в които подрастващ герой изпитва затруднения и често самота в социалната си среда, успяват да грабнат младото поколение.
Според мен това не е особено нов феномен и засилването му в ерата на социалните мрежи и дигиталната комуникация ми се струва съвсем нормално.
Казваш, че една среща с популярен автор може да обърне живота на един ученик. Защо мислиш така?
Вярвам, че всяка среща с вдъхновяващ и успял човек може да накара едно дете да повярва и в своите собствени възможности, да го научи буквално да скача в преследване на мечтите си. А това е изключително важно в този период на развитие на обществото ни, когато всички възрастни са обезверени, когато като нация сякаш не успяваме да вървим достатъчно бързо напред, а всеки малък успех се приема като голяма новина.
Сигурен съм, че след срещите по програмата „Писател назаем“ най-малкото много бъдещи писатели, криещи се в 14-15-годишни ученици, ще превъзмогнат опасенията си за това как би приел някой техните написани истории. Това е много важна първа крачка, която може да даде чудесен резултат след няколко години.
Смяташ ли, че общуването между учениците и писателя може да помогне на подрастващите и в житейски план?
Разчитаме на това! Всеки от подбраните за програмата автори има чудесен опит, много лични успехи, за които да разказва, и много ценности, които да предаде на новото поколение. Успехи не само в творческо отношение, но и от бизнес гледна точка – това ще бъдат разговори на мечтатели с мечтатели.
Една от целите на проекта е да се избяга от клишето „Какво е искал да каже авторът“. Все още ли учениците мислят и се изразяват чрез литературни клишета?
Мисля, че това е неизбежно, предвид начина, по който функционира цялостно образователната ни система. Елементът на задължителност води до израждане на образованието чрез зазубряне. Резултатът от това е клиширано мислене в рамки, което в живота е равно на това да вървиш постоянно назад.
Какво би посъветвал учителите по литература за да могат учениците да познават по-добре българската съвременна литература?
Да опитат да направят литературата жива – с повече мултимедия, с повече възможности учениците да търсят и да преписват. Да, напълно сериозен съм, че подрастващите трябва да имат много повече умения в това да разпознават и ползват качествени източници на информация, по които после да надграждат с размишления, отколкото да се упражняват само в анализ на текст без нужния контекст.
