Когато хората ядосат природата, тя много ясно показва кой всъщност е господарят. Ураганът „Харви“ нанесе на САЩ щети от над 30 млрд. долара, отне човешки животи и остави десетки хиляди души без покрив над главата.
И докато големи спасителни отряди се бореха за оцеляването на хората, едни малки, но сплотени екипи правеха всичко възможно да се погрижат за бедстващите домашни любимци.
Един от малкото хубави моменти по време на трагедията е да видиш как животните и техните стопани са отново заедно.
„Беше наистина страхотно. Кучетата просто ликуваха, защото собствениците им ги бяха открили”, казва Бет Гами от „Ред Ровър“ (RedRover) , група за хуманно отношение към животните, която се грижи за последствията от „Харви“ по искане на ASPCA (Американска организация за защита на животните от жестокост ) от Тексас.
Гами участва в тази своеобразна армия от любители на животни, която осигурява подкрепа на изоставените домашни любимци в приют в Далас. Стихията, който откъсна широка ивица земя от Тексас и Луизиана, беше особено опустошителна в над двумилионния Хюстън.
В някои части на Тексас валежите достигнаха до 120 см на кв. м. Сред многото покъртителни кадри, породени от бурята, са тези на животните – изоставени кучета, семейства, евакуирани без нищо друго, освен дрехи и домашни любимци, и новини, пълни с отчаяни молби за издирване на животни.
Групите за спасяване на животни бяха разтревожени още преди ураганът да нахлуе на сушата, защото споменът от „Катрина“, разярила се през 2005 г., когато загинаха десетки хиляди домашни любимци, продължава да живее в съзнанието на онези, които бяха заети със спасителната дейност тогава.
„Катрина“ промени значително отношението към животните не само защото 44% от тези, които отказаха да се евакуират, направиха това, защото се тревожеха за домашните си любимци.
Законът за евакуационните и транспортни стандарти за домашни любимци от 2006 г. създаде по-добра рамка за работа с животните, включително висока степен на координация между националните спасителни групи и местните партньори.
Никол Форсайт, главен изпълнителен директор на „Ред Ровър“, обясни, че групите трябва да бъдат поканени от държавни и местни агенции, които търсят помощ. След това се координират, за да изпратят подготвен персонал за спасяване от наводнения, приютяване на животни и ветеринарна помощ.
Кейти Джаръл, старши държавен директор на Хуманното общество на САЩ (HSUS) в Тексас, казва, че приютите са били евакуирани преди бурята. Междувременно е била в действие масова транспортна кампания за преместване на животните от тексаските приюти до места, отдалечени от Ню Джърси и Орегон.
„Крила на спасението“ (Wings of Rescue), благотворителна организация в Ливърмор, Калифорния, координира мащабни въздушни превози на животни. Нейният основател Синди Смит обяснява, че организацията е наела няколко самолета. „Докато постъпват пари, ще продължим да правим полети”, споделя тя.
Персоналът на приютите ще бъде изправен пред труден избор. Да евтаназира здрави животни, които могат да бъдат осиновени, за да направи място за евакуираните и бездомните, които Гами казва, че може да се наложи да приемат по закон.
Дори организации като „Хюстън Петс Алайв!“ (Houston Pets Alive!), които се опитват да разширят капацитета си за подслон и правят всичко възможно, за да привлекат повече осиновители, намират, че има несъответствие между нуждите и възможностите, което може да се превърне в проблем.
Агенции за хуманно отношение към животните също се включват във водно-спасителните дейности в Хюстън и в други градове, като помагат за намирането на изоставени любимци и се отзовават на обяви за бедстващи бездомни. Броят на изгубените животни без стопани, които се нуждаят от подслон, вероятно ще се увеличи през следващите седмици.
В същото време приюти като този в Далас осигуряват временно настаняване на животни. Изправени пред несигурно бъдеще, някои семейства дават питомците си в приюти, докато си стъпят на крака и преодолеят стреса. „Доверието в нас е голямо”, твърди Гами и обяснява, че ръководи екип от петима души, които наистина обичат животните и се грижат за тях.
Джаръл и Форсайт считат, че координираният отговор и подкрепа са окуражаващи, но се изказват предпазливо за някои любители на животни, които се включват да помагат като доброволци. Спасителните организации и агенции разчитат на специално обучен персонал.
Необучените доброволци може да не са в състояние да помогнат, да отидат на погрешно място или да застрашат себе си, докато се опитват да спасят хората и животните.
Форсайт добавя, че даренията под формата на провизии са трогателни, но организациите предпочитат парични средства. Финансовата обезпеченост създава гъвкавост, която им позволява да поръчват стоки в насипно състояние, когато е необходимо, и да бъдат доставени там, където е необходимо.
Едно от нещата, които любителите на животни в САЩ могат да направят, е да осиновяват животните, пренесени със самолети и камиони от Тексас и Луизиана. А онези, които искат да участват като доброволци, трябва да помислят за обучение, напомня Форсайт.
„Ред Ровър“ предлага курс за подготовка на доброволци в Сан Франциско през октомври, както и целогодишно обучение заедно с други спасителни организации в САЩ.
„Знаем, че когато наводненията приключат, последствията ще траят дълго време”, твърди Джаръл и отбелязва, че след драмата и оттеглянето на аварийния персонал, тексасците ще бъдат изправени пред тежка битка, за да възстановят живота си. „Хората са загубили всичко”, казва тя.
Както при „Катрина“, комбинацията от завръщането след евакуацията, икономическите загуби и продължителното възстановяване ще бъде изключително трудна както за хората, така и за животните. „Сговорна дружина планина повдига“ – дано тази българска поговорка проработи и на американска територия.
