От коя музика настръхваме?
Миналият път плейлистът ни се базираше на концепцията за щастие според проучването на д-р Фриц, правено през 2005 г. сред африканското планинско племе мафаси. Но и взехме предвид отговорите на честните пигмеи – акаси (дали не и заради това единодушно сочени за най-добрите бащи на света?), които при цялото си уважение към Бах и към джаза признават, че те не им говорят нищо.
Най-точни засега остават проучванията, определили мястото в мозъка, където се предизвикват тръпките, които някои от нас усещаме, докато слушаме нещо изключително. Някои, но не всички. Нещо, но не каквото и да е.
Невробиологът от Монреал Робер Заторе изследвал с ядрено-магнитен резонанс мозъка на доброволци и установил центъра на удоволствие, отделящ допамин. Подобни проучвания, правени и в Барселона от екипа на д-р Жозеп Марко-Паярес, установяват, че 5% от контролната група не изпитват нищо, докато слушат музика, но са чувствителни при печалба на покер например.
Според учените невронните връзки между кортекса и акумбенса (изследвания център на удоволствието, nucleus accumbens) могат да бъдат изключително слаби при тези 5%, а при останалите да могат да се развиват с времето.
Да направим един малък тест доколко не сме от онези 5%, наричани от науката а(н)-хедонисти. Какво би било щастието без своя антипод? Всъщност, тъгата или притесненията, страховете са антипод? Ако е първото – едно от най-великите течения на миналия век, блузът, в буквален превод е тъга и още със създаването си Дуенде му обърна гръб – не че в него няма фийлинг.
Босата обаче е сред приоритетите ни. Нейното официално появяване е със записаната преди почти 60 години Chega de saudade, чийто начален стих е Vai minha tristeza. Светлата тъга е достатъчна сама по-себе си като поджанр в босата и на нея е посветена по-голямата част от втория ни плейлист.
Нарочно (почти) няма да включваме фадото като синоним на saudade – тогава няма да ни стигнат сървърите. А и несъмнено ще трябва да прескочим и до Кабо Верде с неговата морна, посветена на самотата. Нали saudade идва от самота (solidao) и поздравявам (saudar).
По-скоро като изключение откриваме тъгата като тема и в аржентинското танго, и в испанските булериас, но именно с тях започваме и свършваме. Не пропускаме и току-що излезлия италиански тъжен пиано-албум на Розана Франческо. За следващия път оставяме другия възможен прочит на не-щастието, а именно – терзанията, мъките, притесненията и страховете, понякога стигащи до параноя.
