„Човек е това, което яде“ – тези думи, произнесени в средата на 19-ти век от немският философ-материалист Фойербах, и до днес са напълно актуални. В съвременния високо технологичен свят, който обитаваме, е неизбежно допълнението: “Човек е това, с което пере своите дрехи“. А ние перем дрехите си с ужасяващи химични вещества, нямащи нищо общо с природата.
Синтетичните миещи препарати представляват сложна композиция от няколко компонента, взети в определено съотношение, като всеки от тях има определено предназначение. Главната съставна част на всички миещи средства са синтетичните повърхностно-активни вещества (ПАВ).
Всяка година в страната ни се потребяват близо 40 000 тона перилни препарати, като оборотът от тях възлиза на над 500 млн. лв. Това е отрасъл от промишлеността, без който трудно можем да си представим нашия бит.
Премълчаният бизнес
Едва ли често се замисляме, че добре ухаещите дрехи, които простираме на терасата, са били подложени на химическа агресия. Изпрали сме ги с препарати, произведени от вещества, за които знаем твърде малко. Фирмите, които ги произвеждат, също нямат изгода да ги познаваме, тъй като съставките им увреждат трайно нашето здраве. Ще изброя част от тях, някои от които са с токсичен, а други с доказано канцерогенен ефект: 1,4-dioxane, Ammonium hydroxide, Perchlorethylene, Benzalkonium chloride, Dioxin.
Фосфатите от своя страна влияят негативно върху водите. След като Европейската комисия предложи забрана на фосфатите в перилните препарати, членовете на ЕП от Комисията по околна среда поискаха още забраната им и в почистващите препарати за съдомиялните машини.
Тези вещества се използват в перилните и почистващите препарати за омекотяване на водата с цел по-ефективно почистване. Но изхвърлени в езерата и реките, те спомагат за разпространението на водорасли, което от своя страна е убийствено за рибите и други видове, тъй като им отнема необходимия кислород. Перилните и почистващите препарати са третият по-големина източник на фосфати за водите след селското стопанство и канализацията.
Алтернативите
Ако проучим какво предлага пазарът като алтернатива на химическите препарати, ще видим, че изборите не са никак много. Разбира се, никой не казва да се върнем към сапуните на баба от свинска мас и сода каустик. Природата винаги ни осигурява и други варианти. Един от тях е сапуненото дърво (Sapindus mukorossi), растящо в Индия и Непал.
Това е широколистен вид, отнасящ се към семейство Sapindae, който е уникален с това, че синтезира свой собствен естествен сапун в сапунените ядки. Когато узреят, плодчетата се събират, ядката се отделя от обвивката и обвивките се изсушават на слънце. Точно тези обвивки – т.нар. сапунени ядки, съдържат сапонини – естествени вещества, притежаващи миещи свойства.
Когато плодовете на сапуненото дърво узреят и паднат, местните фермери ги събират и отделят вътрешната част от обвивките. Те се оставят да изсъхнат на слънце – избягва се употребата на каквито и да е химикали или вредни вещества.
В целия процес на „изработката“ не се налага да бъдат използвани химикали за обработката или ресурси за производството. Сапунените ядки са били използвани стотици години в Индия от местните жители за пране. Те поемат водата и отделят сапонините, които действат като естествен препарат, отстраняващ нечистотиите от прането и притежаващ нежни миещи свойства.
След изплакването тези сапонини се отделят във водата, като са напълно безвредни за околната среда. Без отделени и излишни изкуствени аромати, пенители, фосфати или други синтетични химикали.
Сапунените ядки са напълно екологичен продукт. Не увреждат дрехите. Подходящи са за всякакви тъкани, включително коприна, кашмир и вълна. Също и за цветно и черно пране, тъй като не съдържат изкуствени химикали и не увреждат цветовете.
Хипоалергенни са – препоръчителни за хора с алергии и такива с чувствителна кожа. Особено подходящи са за бебета или малки деца. Сапунените ядки притежават антибактериални и антимикробни свойства.
Освен това са много икономични – едва 100 грама сапунени ядки са достатъчни за 20 изпирания. Килограм сапунени ядки се предлага на българския пазар на цена около 35 лв., тук калкулацията също е в полза на природата.
В сравнение с останалите изкуствени препарати, те запазват цветовете по-ярки и не увреждат тъканите. Изключително лесни са за употреба. Поставят се 6-7 половинки от ядките в памучна торбичка, тя се поставя директно при прането в барабана на пералнята. Добавянето на прах и омекотител не е необходимо.
Добре е температура на водата да е минимум 60 Сº – тогава сапунените ядки изпират най-добре и могат да се използват 2 пъти. Ядките могат да се употребяват не само за повърхности и тъкани, но и като шампоан за коса, сапун за ръце и тяло, почистващо кожата средство.
Сапунена течност от сварени сапунени ядки се използва също за дезинфекция на плодове, прибори, зеленчуци. Течността е безвредно средство срещу комари, освен това е естествен пестицид – една добра алтернатива за борба с вредителите по растенията.
Въпрос на избор
До тук всичко звучи идеално, но изникват няколко важни въпроса. Доколко добре измиват сапунените ядки? В това отношение потребителите се разделят на две. Едните изляло отричат тяхното почистващо действие, другите твърдят, че те по нищо не отстъпват на познатите ни вече прахове и течности.
Могат ли въпреки своята непопулярност сапунените ядки да се превърнат в истинска конкуренция на химическите препарати или ще си останат екзотика, използвана от най-ревностните консуматори на биопродукти?
Готови ли сме да променим навиците си и вместо да изсипваме канцерогенни препарати в своите перални, да слагаме торбичка със сапунени ядки? Не е толкова страшно, ако тази алтернатива не сработи, по-страшното е, ако сме изгубили желание да опитваме.
