Търговците на хранителни продукти са хитро племе – когато не могат да привлекат потребителя с нищо друго, те прибягват към спомените му от детството. А там всичко е мило и уютно, пълно е с грижовни баби, домашни бухти и яхнии.
Така се появи феноменът на бабата като олицетворение на вкусната и традиционна храна. Изведнъж в магазините плъзнаха етикети „Киселото мляко на баба“, „Курабийките на баба“ и какво ли още не.
Дядовците останаха дискриминирани, но в кухнята кой ли ги пита. Разбира се, пиронът на бабините „домашни“ производства си остава „лютеницата на баба“. В тази лютеница няма нищо бабешко, освен нескопосаната рисунка на възрастна жена със забрадка на етикета.
След цялата тази търговска инвазия, не е ли време да излезем от сянката на своите баби и да си направим сами домашна лютеница? Защо не! Ето и няколко причини да сторим това.
Пазаруването на зарзават за лютеницата е първото условие да изпитате сладостта й, когато е готова. Отидете до пазара за чушки и домати. Натоварете се добре с по няколко торби във всяка ръка. Така ще разберете какво изпитва вашата нежна половинка, когато я пращате на пазар, докато вие гледате мач и хрупате чипс пред телевизора.
Отменете ангажимента на своите баби по правенето на лютеница. През това време те могат да идат на санаториум в Нареченски бани, да си лекуват артритните стави или пък да отскочат до Поморие, където, намазани с лечебна кал, да се излежават блажено под жаркото слънце.
Липсата на баба-наставник е много важна за спокойствието на процеса. Така си спестяваме постоянното мърморене да бъркаме по-често лютеницата, за да не загори или въпросите от рода: „Ванчо, абе ние сол сложихме ли преди захарта?“.
За да стане вкусна лютеницата се изисква в буквалния смисъл силна ръка. С възвратно-постъпателните движения на дървената бъркалка ние тренираме предмишницата и бицепса си. Това са много важни мускули за всеки бодибилдър. Маже дори да не ходим на фитнес, ако редовно бъркаме лютеница. Само да не забравяме да сменяме дясната с лявата ръка. Няма да е много естетично само едната ни ръка да е като на Попай моряка.
Без огън няма лютеница. Това е идеална възможност за голяма част от градските хора за първи път да накладат огън в живота си. Така ще могат, като отидат на някой био еко фестивал в гората, да се чувстват като трапери с многогодишен стаж, а не като лаици, изгубени сред природата. Само внимавайте, не поливайте с прекалено много нафта цепениците, за да не придобие лютеницата петролен вместо домашен вкус.
Лютеницата свързва хората. Ако сте нов в квартала и искате да опознаете комшиите, накладете огън в междублоковото пространство и се заловете с правенето на лютеница. Само след няколко минутки около вас ще се събере разнородна компания от гладни хора. Не правете грешката да им носите хляб, защото ще настане едно продължително тестване. Накрая не се учудвайте, ако не успеете да опитате собствената си лютеница.
Да не забравяме, че нашето кулинарно творение е алтернатива на промишлените лютеници. Консумирайки го, се предпазваме от поглъщането на царевичен грис, нишесте и една камара Е-та. Както стана ясно, някои лютеници съдържат веществото олеамид. С него може така добре да се надрусате, че дори реалността, в която живеем, да ви се види розова. Домашната лютеница ще ви избави от тази коварна илюзия.
„А когато сняг забръска, що ще правиш ти зимъска?“. Е как какво? Ще си ядете лютеничевите запаси. От време на време ще носите по някое бурканче на събирания. Ще казвате, че доматите в него са биологични, неторени и неполивани дори в най-големите жеги. Пиперките са с тройно по-голямо количество витамин С, защото са расли край шипкови храсти. По този начин ще можете да изпъкнете с био знания пред аудиторията. В случай, че присъстващите не харесат лютеницата, оправдайте се, че я е правила вашата баба.
