Популярният израз „Да си в джаза“ е останал нарицателен за това да си във вихъра на събитията. Малцина джазмени са запазили добра форма до дълбока старост, но единици от тях показват завидни музикални умения и на преклонните 102 години.
Представяме ви саксофониста Фред Стейтън. Можем спокойно да го наречем живата история на джаза. А сега нека надникнем в неговата работна среда.
Докато гостите разговарят и посягат към питиетата по време на вечерния коктейл за данъчни експерти в Манхатън, Фред седи встрани и свири джаз стандарти.
„Те не знаят, че слушат най-стария работещ джаз музикант в света”, казва Фил Стърн, почитател на джаза, влязъл специално, за да чуе Стейтън. „Колко музиканти, прехвърлили стоте, все още свирят?”
Стейтън изпълнява композициите в спокоен, ненатрапчив стил, напомнящ късния Лестър Йънг.
„Свиря през целия си живот”, споделя музикантът, който преди партито отхвърля пет различни пластинки за мундщука, докато избере най-подходящата. „Трябваше да прегледам половин кутия с пластинки, преди да харесам някоя”, съобщава той.
Негова пианистка за случая е Берта Хоуп, на 80 години, вдовицата на джаз пианиста и композитор Елмо Хоуп.
„Фред все още е много педантичен към звука”, доверява ни тя. „Той просто ме удивлява и вдъхновява. Всеки път, когато му акомпанирам, научавам нещо ново от него.”
Стейтън започва със „Сатен Дол“ – популярното парче на Дюк Елингтън и Били Стрейхорн, с когото Фред посещава гимназията в Питсбърг.
През кариерата си саксофонистът общува и свири с джаз величия като Арт Блеки, Рой Елдридж, Ерол Гарнър и Ърл Хайнс, чиито корени са от Питсбърг.
Днес дълголетният музикант свири с Харлем блус и джаз бенд (Harlem Blues and Jazz Band) – група от ветерани, създадена през 1973 г. от Ал Волмър, 88-годишен зъболекар и джаз фен от Уестчестър. Групата включва 91-годишния пианист Зик Мълинс и 84-годишния барабанист Джаки Уйлямс.
Стейтън е вдовец. Надживял е своите братя и сестри, както и някои от петте си деца. Казва, че е роден в деня на Свети Валентин през 1915 г. и е израснал в бедно семейство, без пари за уроци по музика и без радио вкъщи.
По-малката сестра на Фред, Дакота Стейтън, става известна джаз и блус певица. Тя умира през 2007 г., на 76 г. Фред започва да пее в църковен госпъл хор. От инструментите първо се захваща с барабаните, но открива, че се справя разочароващо.
„Бях на 17 години и се вълнувах от момичета, но докато другите момчета излизаха с тях, аз се занимавах с барабаните”, спомня си музикантът. Един ден той вдигнал сребристия тенор саксофон марка Бушер, и започнал да свири на него. „Казах си: по дяволите барабаните, захващам се със саксофона.”
Влюбен в саксофонисти като Лестър Йънг, Коулман Хоукинс и особено Бен Уебстър, той започва да се изявява с джаз банди като Три Темпос. По време на Втората световна война става заварчик във военна корабостроителница.
Стейтън винаги е свирил в различни ресторанти, дори след като се премества в Ню Йорк през 1952 г. Работата в заведенията му помага да издържа семейството си и го държи настрани от публичната слава до неговото пенсиониране.
„Не го очаквах – то просто се случи”, казва столетникът, който през последните десетилетия има водеща роля в групи като Джаз Джентс, както и в госпъл формацията Саунд ъф Деливърънс, изпълнявала госпъл парчета в ресторанта Копландс в Харлем.
Стейтън никога не става джаз звезда. Когато музиката се модернизира, той продължава да се придържа към традиционния суинг стил, което предизвиква респект у колегите му.
„Обичам неговото свирене”, споделя саксофонистът Джими Хийт, който на сравнително по-младата 90-годишна възраст все още има натоварен работен график. „Той остана верен на стила си и продължава по този начин.” „Джими винаги ми казва: „Когато порасна, искам да бъда като теб”, с усмивка казва Стейтън за Хийт.
Джазменът не може да обясни дълголетието си – пие през по-голямата част от живота си и пуши до шейсетата си година. И днес той продължава да свири дори с артритни ръце и почти без сили.
„Аз съм благословен и благодарен, че все още мога да го правя”, твърди Стейтън, който е планирал да свири и на други места през седмицата.
На тазвечершния коктейл, организиран от Луис Фейнстейн, счетоводител и джаз фен, Стейтън се навежда с емоция, докато свири солото на „Мууд Индиго“, после на един дъх изпълнява „Пердидо“ и „Си Джем Блус“.
След концерта неговият внук Ричард Стейтън го настанява внимателно в таксито, което го откарва до вкъщи. И така до следващия джаз купон.
