Доскоро пуристите имаха надмощие при фадищите. Както бе и във фламенкото до появата на Пако и Камарон. Да не говоря колко бе трудно да се намерят примери за взаимно проникване между саудаджи и дуенде. Благодарение на дуото от Порто „Фадо виоладо“ статуквото като че ли бе нарушено и още при първите им ротации в „Дуенде“ (юли, 2015) се зарадвахме на техния млад и свеж прочит (Ана Пинял), но с фламенко – toque (Франсишку Алмейда).
Името на групата, както и това на първия албум, който ще бъде представен в София носят странни послания. Наистина ли фадото е насилено или играта на думи е с португалското име на китарата (виола)? Наистина ли става дума за сал „жангада“ от камък или препратките са по-скоро литературни (Сарамагу, „Каменната плоча“)? Отговорът е в краткия ни разговор с Ана малко преди концерта в студиото на Бинар, където тя изимпровизира две от пиесите от програмата акапела:
Началното парче за черния кораб ни вкарва пор тангос в ритъм, преминаващ на моменти в астурийския, впоследствие барселонски гаротин.
Rosinha dos limoes започва с палмас, които поддържат ритъма не само в солата (прекрасно преплитане с бас-китарата и женските вокали), а и в изливащата се като Алентежу тема, позната ни и от репертоара на Антонио Замбужо, но в случая с естествено втъкан припев на испански.
А какво да кажем за коплата на Империо Архентина, Los Piconeros, изпълнявана и от Амалия Родригеш, но и от Пако и брат му Рамон? Фадо виоладо също държат на оригинала.
Следващото парче – Estranha Forma De Vida е песен, включена в два чудесни испански фламенко-албума от последната година, като освен при Архентина откриваме и при любимката ни Силвия Перес – естествено, и двете я изпълняват на португалски.
Булериас също имат своето място в традиционно фадо – Grao de arroz, а сред най-запомнящите се не мога да не откроя любимото ни и с Амалия, и с Крищина Бранко Meu limão de amargura.
Да се учудваме ли на преразказаната тема на „Отнесени от вихъра“ (E tudo o vento levou) и силата на авторските му Fado de deus apercebido и Asas? Или просто да цитираме Песоа: „Primeiro estranha-se depois entranha-se“ (Първо се учудвате, после се увличате).
Досега сме припявали на тъжни фламенко-класики, посветени на Maria la Portuguesa и сме се възхищавали на виртуозността на Пако, взел името на майка си, португалката Лусия не само за свое име, а и за име на един от най-интимните му албуми LuZia. В обратния случай Амалия – все още по нейно време е било рядкост да се пее класиката на Хоакин Родриго – Аранхуес, на език, различен от… френския. Тазгодишните Странствания на Дулсе Понтиш вече дават и версия на португалски в съпровод на т.н. „виола португеса“. Да, светлината потъва в океана на Португалия за да изплува неутолима в музиката на Фадо виоладо, без значение дали ги слушаме в Музея на портото в едноименния техен град или в едноименния на нашия лайв клуб.