Едва ли има интересуващ се от съвременно изкуство човек, който да не е чувал за Калоян Илиев – Кокимото. Провокациите му спрямо публиката са безкрайни, а всеки нов проект – все по-причудлив и шантав. Последният се нарича Global Worm Inc., а главен герой в него е Кидо.
Домакин на изложбата до 30 юни е пловдивската галерия Cu29. Преведено от английски, заглавието на изложбата буквално означава „Глобален бизнес с червеи“ или „Глобално зачервяване“ – игра на думи, аналог на global warming (глобално затопляне).
Кидо е добронамереният „домашен любимец“ на Кокимото, тип компютърен червей, а името му идва от последната дума на програмата NetWorm.Win32.Kido. (В дзен будизма тази дума означава „енергиен път“: Ki – енергия, Do – път).
Ето какво си спомня Калоян за своя домашен любимец: „Този червей се появи в персоналния ми компютър и по-точно във файловата система Fat32 през далечната 2005 г. Когато разбрах за съществуването му, трябваше да се отърва от него.
Единственият възможен начин за справяне със възникналата ситуация беше да поставя червея под карантина, защото, ако го бях изтрил, с него щеше да се изгуби и важна информация от файловата система, в която той се бе копирал многократно.
Така той остана да съществува в компютъра ми до 2011 г. под формата на „домашен любимец“, като продължи да се копира в съзнанието и въображението ми и след това под различни форми и постепенно придоби цялостен вид и изразителен характер.
12 години по-късно домашният ми любимец, вече оформил се като типаж на име Кидо излезе от клетката си и се размножи многократно в картини, фотографии и обекти под различни форми и размери. По този начин се оформи общото наименование на въздействието на Кидо върху автора на проекта и всички попаднали под негово влияние, а именно Global Worm Inc.“
Как се роди идеята за компютърния червей Кидо?
Идеята за компютърен червей се е родила в някоя друга глава. В моята се роди като домашен любимец и продължи да се множи и развива като такъв.
За разлика от компютърния, твоят червей е добронамерен. Това ли е положителният герой във филма?
В оригинал компютърният червей е злонамерен, а моят не вреди на никого, точно обратното. Сега е моментът да поясня, че разработвам т.нар. антигерои. Както Кидо, така и останалите мои типажи като Кокимото (получовек, полукотка в полусвят), махащата котка на късмета – Манеки Неко Кокимото или синият раздразнен дървен кон са противоположни на класическите герои.
Във времена, в които определенията за герой се размиват, моите типажи могат да бъдат характеризирани като бунтарски антигерои, които са симпатични въпреки отрицанието си на добродетелите. Положителният герой в крайна сметка съм аз.
Добре ли върви глобалният бизнес с червеи? Колко струва един Кидо?
От която и страна на въпроса да се погледне, отговорът ще е положителен. За мен като негов създател Кидо е безценен, за останалите си има цена, която се определя първо от идеята, а после от времето, материала, техниката, размера. Колко струва Кидо може да се провери в мястото на събитието до края на юни.
Червясва ли светът, в който живеем? Противопоставяш ли се на този процес или му се наслаждаваш?
Подобно на червива ябълка, светът изглежда добре отвън, но често бива поразен отвътре, това се отнася и за някои хора, изкуство, политика, религия… Мога да се противопоставя на тези процеси дотолкова, че от гледна точка на работата ми да изпитам наслада.
В заглавието на проекта ти има заигравка с глобалното затопляне. Интересуваш ли се от екологичните проблеми или е просто игра на думи?
И двете. Винаги съм бил добър в играта, играта на думи, опитвам се и в опазването на околната среда да бъда. Вълнуват ме много проблеми, но повече ме вълнуват решенията на тези проблеми.
Често в творбите си използваш популярни герои или играчки, с които всички сме си играли. Откъде тръгна твоят интерес към този начин на изразяване?
Интересът ми към играчките в цялото им многообразие идва от най-ранна възраст. Първите ми рисунки са на герои от приказки, анимации и комикси, последните са на създадени от мен антигерои.
Какво би казал на всички, които гледат на твоето изкуство с насмешка?
Ако има такива, ги призовавам да видят простата сложност и сложната простота в творчеството ми, а след това нека гледат с насмешка. Последното би говорило лошо за тях самите, не за изкуството ми.
Мислиш ли, че в страната ни вече се оформя публика, която е адекватна на тенденциите в съвременното изкуство?
Да, оформя се, но с много по-бавни темпове, отколкото би ни се искало. Жалко е, когато яденето, пиенето, спането и възпроизвеждането вземат превес над изкуството.
Дразни ли те поп културата?
Не, дразни ме евтината имитация на престижни образци. Иначе казано – кичът.
Считаш ли, че изкуство в днешно време е обречено без провокацията? Как поставяш границата между самоцелната и естествената провокация?
Няма проблем – няма подем. Това, което провокира мен, след като намери отражение в работата ми, става провокация за друг. И така до безкрайност.
Живееш във Варна, чувстваш ли се изолиран като артист? Как ти понасят средата и битът в морската столица?
В градска среда, със селски бит, всеки талант би бил убит. Всеки, който желае развитие, ще се почувства изолиран в този град. За да живееш в тази реалност, ти трябва паралелна такава.
Първият ти съвет към артистите, които все още ги е страх да бъдат провокативни?
Първият съвет е да не се опитват. Страхът и изкуството за мен са несъвместими. Или си провокативен, или не си. Ако има страх, по-добре остави заниманията си в областта на изкуството на професионалистите. Виж, съмнението е друго нещо, то присъства във всеки аспект на материята, но не е така пагубно като страха.
А след Кидо накъде?
След „Глобалното зачервяване“ продължавам да работя по време на и върху проекта „Ретрограден Меркурий“, изследвайки докъде може да стигне положителният ефект върху мен и отрицателният върху други, на тези трудни за мнозина периоди на годината. Крайният резултат ще имате възможност да видите към края на годината в София.
