За да направиш нов прочит на любими за теб песни се иска не само смелост, но и талант. В такива начинания рискът е голям. Ако са успешни обаче, резултатът наистина си заслужава. Такъв вдъхновяващ експеримент е проектът на Мирослава Кацарова „The New Standards“.
Мира предостави ексклузивно за аудиторията на Бинар записа, направен на живо в Sofia Live Club. Преди да ви оставим на този музикален разкош, е редно да споменем кой е работил по постпродукцията на проекта. Това е Тодор Чорбов от екипа на Пловдив Джаз Фест.
В начинанието освен Мира са замесени музиканти, доказали своите качества през годините – Мирослав Турийски, Веселин Веселинов-Еко, Христо Йоцов и Николай Карагеоргиев. Премиерата се състоя на 29 март в Sofia Live Club. Програмата се ражда след стотици часове, прекарани в слушане на музика. Подборът на заглавията не е случаен и срещна публиката с много различни, но обединени в своята музикална многоликост и послание композиции. Част от песните са претворявани многократно през годините и познати за мнозина не в оригиналната им версия.
Всяка от тях е музикално богатство и същевременно – сериозно предизвикателство, с което Мирослав Турийски се справя великолепно. Негово дело са аранжиментите на Teardrop, Human Nature, Use Somebody, Imagine, Ironic, Big Yellow Taxi, Exit Music – в които джазът е смел, дързък и многопластов като самите тях. Новото им звучене просто ги допълва и отваря, без да ги лиши от закодирания в тях смисъл, енергия и ритъм.
Мира споделя за своя проект: „За джаз стандарти се говори още през 30-те години на миналия век, когато песни и фрагменти от мюзикъли стават толкова популярни и обичани, че джаз артистите решават да ги интерпретират отново и отново в най-различни версии. През годините списъкът с джаз стандарти се обогатява и променя, като през различните десетилетия авторите им не са само джаз композитори.
И все пак сред най-прочутите са Гершуин, Коул Портър, Хенри Манчини, по-късно – Майлс Дейвис, Дейв Брубек, Дизи Гилеспи, Телониъс Монк и други. Тези пиеси се превръщат в най-съществена част в репертоара на джазмените, които ги използват за основен интерпретационен и импровизационен материал. Появяват се т. н. The Great American Songbook и The Real Book с ноти и акорди на колекции от тези произведения.
През 1995 г. се появява албумът на Хърби Хенкок „The New Standard“ с ясното послание, че съвременната поп и рок музика вече е достатъчно богата на смислени и красиви музикални теми, които могат бъдат препрочетени по нов начин, в традицията на джаза или още по-модерно, така че да са достойно продължение на джаз стандартите.“Новите стандарти“ звучат и по нов начин, претворени от джаз музиканти в различен хармоничен и ритмически контекст“.
